ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 615
гр. София, 09.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 2377 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Т. Г. Т. чрез адвокат М. В. е направил искане с молба от 05.7.2019 г. за допълване на постановеното по делото определение по настоящето дело в частта за разноските. Счита, че има право на разноски и своевременно е направил искането си. Моли да му се присъдят разноски.
Ответникът „Димана“ АД чрез адвокат Р. И. оспорва искането. Нямало основание за допълване. Счита, че е неоснователна, защото производството по делото било образувано по частна жалба срещу определение на АС Пловдив, с която било оставено без уважение искането му за изменение на иска на основание чл. 248 от ГПК на решението по делото в частта за разноските. Производството по чл. 248 от ГПК било несамостоятелно, а продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Нови разноски не се дължали. Имало вече присъдени разноски, а частното производство било продължение на исковия процес. Производството по чл. 248 от ГПК нямало самостоятелен характер и поради обстоятелството, че по него държавна такса не се дължи.
Ако съдът приемел допустимостта на искането, то прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и счита, че е прекомерно възнаграждението, заплатено на адвокат.
Върховният касационен съд на Р България състав на Второ Търговско отделение като взе предвид изложеното в молбата и отговора й намира следното:
Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК. Определението е постановено на 05.6.2019 г. Молбата е от 05.07.2019 г. Следователно е рамките на установения едномесечен срок. Представена е молба, съдържаща списък по чл. 80 от ГПК за направени разноски в хода на частното производство от 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
С молба, подадена по делото Т., представляван от адв. В. е поискал присъждане на разноски за частното производство по обжалване на определение № 234 /5.6.2017 г. по т.д. 716/16 г., Апелативен съд – [населено място].
Настоящият съдебен състав намира, че доводът на ответника по разглежданата молба, че не се следват разноски за производството по обжалване на определение по чл. 248 от ГПК следва да се споделят. Разноски следва да се дължат само за производство, с което се приключва делото. Нормата на чл. 81 от ГПК предвижда, че при приключване на делото в съответната инстанция се дължат разноски. Тази норма се отнася за всички актове, с които съдът се произнася с акт относно предмета на спора. Производството по обжалване на определение по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер. Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 от ГПК при обжалване на това определение производството по частната жалба няма самостоятелен характер, а се използва реда на обжалване на решението. Ето защо не може да се приеме, че производството по чл. 274, ал.2 ГПК относно обжалване на определението за изменение на решението в частта за разноските, има самостоятелен характери по него се дължат разноски. В този смисъл е определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.т.д. 5089/15 г. , ВКС, 3 ГО, определение № 288 от 07.05.2019 г. по ч. т. д. № 717/2019 г., 2 ТО на ВКС, определение № 29 от 13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016 г., 2 ТО на ВКС, съгласно която производството по чл. 248 от ГПК е съпътстващо основния спор и произнасянето по него няма самостоятелно значение, тъй като с него не се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК и следователно по него не се присъждат отделно допълнителни разноски- аргум. от ТР 6/13 т. 9 на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл. 248 от ГПК, от Т. Г. Т. адвокат М. В. за изменение на определение № 361 от 05.06.2019 г. по ч.т.д. 2377/17 г., ВКС, 2 ТО.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: