О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 09.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6502 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №57 от 14.06.13г. по гр.д.№132/11г. на Силистренския окръжен съд е потвърдено решение №578/18.03.13г. по гр.д.№1572/11г. на Силистренския районен съд, с което допуснатите до делба два недвижими имота в [населено място] и един имот в [населено място] са изнесени на публична продан.
Въззивният съд е приел, че неучастието на съсобственик в делбата води до нищожност на самата делба, но не и на съдебните решения по допускането и извършването и. Прието е, че във втората фаза на делбата не може да се въвежда спор за нейната нищожност поради неучастие на съсобственик. Решението по допускане на делбата е влязло в сила и то обвързва съда да довърши делбата във втората и фаза между съсобствениците и при квотите, при които е допусната. Съсобственик, който не е участвал в първата фаза на делбата, може да предяви иск за нищожност на тази делба или нов иск за делба, но не и да иска да бъде конституиран във втората и фаза, в която до този момент не е участвал.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Т. Г.. Тя се позовава на саморъчно завещание, с което наследодателят К. Т. Д. е завещал единия от имотите в [населено място] на нея, а другия имот – на И. К. Г., който не е участвал в делбата. Това завещание било представено още в първата фаза на делбата, но съдът не е конституирал като страна по делото И. Г.. При това положение съдът е постановил нищожно решение по извършване на делбата – чл.75, ал.2 ЗН. Това решение е и процесуално недопустимо, тъй като липсва правен интерес от извършване на нищожна делба. Решението е и неправилно, тъй като е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение – неконституирането на необходим другар в първата фаза на делбата. Иска прогласяване нищожността на решението по извършване на делбата, евентуално – обезсилването му като процесуално недопустимо, евентуално – отмяната му като неправилно.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е във втората фаза на делбеното производство същото да се прогласи за нищожно по искане на страна в процеса, поради неучастие на заветник – собственик на един от имотите, предмет на делбата, по силата на обявено и вписано в имотния регистър саморъчно завещание, с оглед принципа на процесуална икономия, или следва да се образува друг процес за тази цел.
Ответниците в производството Т. Г. П., Й. Г. С., М. Г. Д., К. Д. Д., Р. Д. Д., И. Д. И., М. И. И. и К. И. И. оспорват касационната жалба. Позовават се на обстоятелството, че въпросното завещание е било представено от Д. Г. още в първата фаза на делбата, но самата тя е отказала да се ползва от него, съзнавайки недостатъците във формата му – че не е било написано саморъчно от завещателя. Считат, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по повдигнатия въпрос има установена съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Съгласно чл.75, ал.2 ЗН делбата, извършена без участие на някой от сънаследниците, е изцяло нищожна. Създадена е богата практика по прилагането на тази разпоредба – т.7 на ППВС №7/1973г.; решение №1189/15.07.03г. по гр.д.№964/2002г. на ВКС, ІV ГО; решение №820 от 25.11.2004г. по гр.д.№514/04г. на ВКС, І ГО; решение №353 от 13.01.12г. по гр.д.№835/10г. на ВКС, І ГО; решение №506 от 08.07.05г. по гр.д.№217/2005г. на ВКС, І ГО; решение №1054/19.11.2008г. по гр.д.№2787/07г. на ВКС, ІІІ ГО.
Приема се, че нищожността на делбата поради неучастие в нея на съсобственик не означава нищожност на съдебните решения, с които тя е допусната и извършена; че нищожността по чл.75, ал.2 ЗН следва да се релевира в едно ново исково производство с участието на всички съсобственици на общата вещ; че влязлото в сила решение по допускането на делбата е задължително както за страните, така и за съда, който е длъжен във втората фаза да ликвидира съсобствеността между лицата, посочени в решението по допускане на делбата; че влязлото в сила решение по извършване на делбата не представлява процесуална пречка за предявяване на нов иск за делба от съсобственика, който не е участвал в първата делба.
Приема се също, че въпросът дали един имот, за който е поискана делба, е съсобствен на съделителите или на трето за делото лице, се решава в делбеното производство, но без искане за конституиране на това лице или за встъпването му, съдът не би могъл да стори това служебно. Приема се, че делбата е непротивопоставима на действителния собственик – решение №1051/21.10.1991г. по гр.д.№849/91г. на ВС, І ГО.
Приема се, че делбата на чужда на съсобствениците вещ не е нищожна – решение №299/24.03.1992г. по гр.д.№110/92г. на ВС, І ГО.
В настоящия случай в касационната жалба има позоваване на чл.75, ал.2 ЗН и оплакване, че делбата е нищожна на това основание. Същевременно твърденията са за нещо различно – че е поделен недвижим имот, който е собственост на трето лице. В поставения процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също има смесване между проблема за нищожността на делбата /чл.75, ал.2 ЗН/ и проблема за последиците от делба на чужда вещ. По така поставения въпрос не може да се допусне касационно обжалване поради вътрешното му противоречие. От друга страна обжалваното въззивно решение е постановено изцяло в съответствие с посочената по-горе практика на ВС и ВКС. В съответствие с тази практика е и решаващият извод на съда, че делбата следва да бъде извършена между съсобствениците и при квотите, при които е допусната; че не може във втората фаза на делбата да се конституира лице, което претендира самостоятелни права върху един от имотите и че пътят на защита на това лице е в отделен исков процес, тъй като делбата, в която не е участвало, не го обвързва. Поставеният от жалбоподателката въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, затова по него не може да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №57 от 14.06.13г. по гр.д.№132/11г. на Силистренския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: