3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
С., 09.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 455/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №393 от 10.ІІ.2012 г. по ч.гр.д. № 2253/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 10 016 от 25.ХІ.2011 г. по г.д.№ 7174/ 2011 г. на Бургаски районен съд, с което е върната на [фирма] – [населено място] насрещна искова молба поради неотстраняване нередовностите й в дадения срок, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят в Писмено изложение отново сочи оплаквания за неправилност на извършените от съда и страните процесуални действия във връзка с отстраняване нередовностите на насрещната искова молба и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с оплакване за неправилност и с довода, че произнасянето от ВКС, би довело до развитие на нормативната уредба и на по-голяма гъвкавост на закона и на качествено правораздаване, като незначителното забавяне в техническото действие по представяне на документ за внесена държавна такса, не следва да служи като основание да не се разгледа правния спор, след като държавната такса е постъпила в срок по сметка на съда. Счита, че решението на ВКС ще е решителна крачка към преодоляване на процесуалния формализъм в съдебната практика и би довело до развитие на правоприлагащата им дейност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение за връщане на насрещна искова молба и че цената на иска по нея не е до 10 000 лв., съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение за връщане на насрещна искова молба поради неотстраняване на нередовността й – уточняване на размера на иска с оглед изложените обстоятелства, и представяне на доказателства за внесена държавна такса. Съдът е приел, че за указанията на първоинстанционния съд жалбоподателят е уведомен на 14.ХІ.2011 г. и след изтичане на 21.ХІ.2011 г. на дадения едноседмичен срок, поради непредприети от жалбоподателя процесуални действия, първоинстанционният съд на 25.ХІ.2011 г. правилно е върнал насрещната искова молба. По повод изпратената от жалбоподателя уточняваща молба и вносна бележка за внесена на 21.ХІ.2011 г. държавна такса съдът е приел, че жалбоподателят не е установил твърдението си, че е изпратил по пощата на 21.ХІ.2011 г. молбата и вносната бележка, пощенският плик за което носи клеймо с дата 22.ХІ.2011 г., и че в дадения срок не е достатъчно да внесе държавната такса, а е следвало и да представи на съда доказателства затова.
По изложения от жалбоподателя въпрос: може ли съдът да откаже да разгледа правния спор,в случая насрещна искова молба, когато жалбоподателят е отстранил нередовностите й, но е допуснал незначително забавяне в техническото действие да представи документ за внесената държавна такса, не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса за редовността на исковата молба, съответно за насрещната искова молба, включително за изискването да се представи документ за внесена държавна така – чл. 128 т. 3, вр. чл. 211 ал. 2 пр. 1 ГПК, е налице установена съдебна практика. Разпоредбите на чл. 128 т. 2 и чл. 211 ал. 2 пр. 1 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване в смисъл, различен от вложения. Не може да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя, че се касае за незначителното забавяне в техническо отношение на задължението да представи документ за внесената в срок държавна такса, като изрично е уведомен, че следва да представи доказателства в дадения срок и не може да се приеме, че се касае за по-голяма гъвкавост на закона и да се твърди, че ще се преодолее процесуален формализъм, като се поощряват съдилищата и страните да не спазват законовите разпоредби и установената от закона процесуална дисциплина.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неосноватено, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 393 от 10.ІІ.2012 г. по ч.гр.д. №2253/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: