О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N………
София,…………………… 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 388/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” О. срещу решение № 18 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 921/2008 г. на Пернишкия окръжен съд в частта с което е отменено решение № 564 от 16.10.2008 г. по гр.д. № 1335/2007 г. на Пернишкия районен съд в осъдителната му част и е постановено вместо него друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу “Т” Е. иск по чл.59 ЗЗД за сумата 14 250 лв., претендирана като обезщетение в размер на наемоподобен доход, който ответникът си спестил от преминаването на топлопроводи през собствените на ищеца имоти.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В депозираното съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят обосновава с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като посочва, че с постановеното решение съдът се е произнесъл по въпроси от материалноправен и процесуалноправен характер, които се разрешават противоречиво от съдилищата. Като такъв на първо място е поставен въпросът за законовите предпоставки за възникване на сервитутно право за съществуващ енергиен обект по смисъла на ЗЕЕ (отм.), като поддържа, че в конкретния случай въпреки липсата на доказателства за точния момент на изграждане на топлопроводите, съдът е приел, че се касае до заварено сервитутно право в полза на ответника. На второ място се посочва въпроса изключва ли завареното сервитутно право правото на собственика на обременения имот на обезщетение за претърпените вреди в размер на наемоподобния доход. По отношение на повдигнатите въпроси касаторът поддържа, че е поради противоречивото разрешаване на повдигнатите въпроси от двете съдебни инстанции е налице селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация “Т” АД изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел, че в полза на “Т” АД е възникнало безвъзмездно сервитутно право по силата на закона –чл.60 ЗЕЕ (отм.) и съгласно § 26, ал.1 ПЗР на ЗЕ то е запазило действието си. Поради това е направен извод, че ищецът не може да претендира наемоподобен доход за площите, през които минават топлопроводите, тъй като ответникът е носител на ограничено вещно право.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос не е относим към допустимостта, а към правилността на съдебния акт, тъй като по същество се излагат съображения за недоказаност в процеса кога точно е изграден топлопровода и дали е бил съществуващ или не. Т.е. твърдяното нарушаване от въззивния съд на правилата за извършване на оценъчната дейност на доказателствата по делото съставлява основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение, но не и основание за допускане на касационното му обжалване.
Неправилно е и извършеното от касатора позоваване на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на повдигнатия от него материалноправен въпрос. Към приложението не е представено друго влязло в сила съдебно решение, в което сочения въпрос да е разрешен по различен начин. Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и в кое да е друго влязло в сила съдебно решение, която хипотеза очевидно отсъства в случаите, в които по посочения материалноправен или процесуалноправен въпрос първоинстанционният съд е дал едно, а въззивният – друго разрешение. На касационно обжалване подлежи въззивното решение. Първоинстанционното решение, независимо дали е потвърдено или отменено от въззивния съд, не съществува като самостоятелен съдебен акт, поради което то не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика, на каквато в случая неоснователно касаторът се позовава.
По изложените съображения настоящия състав приема, че не е налице сочения от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пернишкия окръжен съд решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 921/2008 г. на Пернишкия окръжен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: