3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София 10.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 472/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на К. Б. Г. и С. А. К. – двете от [населено място] срещу Определение № 12342 от 22.VІІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 7151/2011 г. на СГС, с което е потвърдено Определениe от 19.ІV.2011 г. по гр.д. № 56 822/ 2010 г. на СРС, 41 с., с което е прекратено производството по делото и е отказано обезпечение на исковете. Жалбоподателките считат, че определението е неправилно, като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Правят оплакване, че приетото от въззивния съд е неправилно, тъй като те не са възразили срещу издадената срещу длъжника – кредитополучател заповед за изпълнение, но договорът за поръчителство е извън кръга на актовете по чл. 417 ГПК, има акцесорен характер и само обезпечава чужд дълг, няма самостоя – телно изпълнително основание и не установява вземане на Банката. Като поддържат, че договорът за поръчителство няма предмет и има и грешка в предмета на сделката, и че не са длъжни да сочат правната квалификация на иска, считат, че могат да защитят правата си само по общия исков ред, като отказът на съда съставлява нарушение на чл. 2 ГПК – искът е допустим от действащия правен порядък. В Изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК сочат, че настоящият случай има важно значение за точното прилагане на законите, и за развитие на правото – заповедното производство е ново, рядко съдилищата са сезирани с подобни спорове и липсва съдебна практика, необходимо е най – висшата съдебна инстанция да обобщи практиката, като даде становище договорът за поръчителство попада ли в кръга на категорията ”документ” по смисъла на чл. 417 т. 2 ГПК и да разграничи основанията за незабавно изпълнение, като писмени актове – да се даде сигнал на банковите институции да договарят точно, добросъвестно и коректно с клиентите си. Сочат аналогична практика за липсата на цена – размер на обезпеченото вземане – Р.№ 493/30.VІ.1999 г. по гр.д. №273/1999 г. на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото и че цената на иска не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото и за отказа да се допусне обезпечение на иска. Изложени са съображения, че са недопустими предявените от ищците срещу [фирма] – [населено място] искове по чл. 124 ал. 1 ГПК за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона и поради липса на предмет на Договор за поръчителство, сключен от тях с Банката за обезпечаване вземането на Банката към кредотополучателя. Направен е извод, че след издаване на Заповед за незабавно изпълнение от 8.ІІІ.2010 г. на основание чл. 417 т. 2 ГПК и изпълнителен лист, ищците, като солидарни длъжници, не са направили възражение срещу заповедта, не са направили пред въззивния съд възражение по чл. 423 ГПК, не са предявили иск по чл. 424 ГПК. Съдът е посочил, че с предявените сега отрицателни установителни искове търсената защита е отричането със сила на пресъдено нещо на валидността на договора, въз основа на който, като документ по чл. 417 т. 2 ГПК, е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, че ищците не са спазили специалния ред за защита правата си срещу документа, въз основа на който е издадена заповедта, предвиден в чл. 419 ал. 2 ГПК, затова се преклудира оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането по издадената заповед, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 или чл. 439 ГПК и предявените искове по чл. 124 ал. 1 ГПК са недопустими.
Посочените от жалбоподателките правни въпроси: договорът за поръчителство попада ли в кръга на категорията ”документ” по смисъла на чл. 417 т. 2 ГПК и за необходимостта ВКС да разграничи основанията за незабавно изпълнение, като писмени актове, може да са важни, но не са релевантни за делото, тъй като по тях няма произнасяне в обжалваното определение. Въпросът, релевантен за делото, е за допустимостта на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК след прик – лючило заповедно производство, в което ищците не са упражнили правата си да се защитят по предвидения в закона ред срещу издадената по чл. 417 т. 2 ГПК заповед, с което е преклудирана възможността да оборят дължимостта на сумите по заповедта с исковете по чл. 124 ал. 1 ГПК, което прави исковете недопустими.
Установената съдебна практика за допустимостта на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК налага извод, че не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 12342 от 22.VІІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 7151/2011 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: