О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 10.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1716/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Прокуратурата на Република България против решение № 109 от 12. 01. 2017 г. по гр. д. № 4418/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 с-в, В ЧАСТТА, с която, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 1641 от 24. 02. 2016 г., поправено с решение от 16. 08. 2016 г. по гр. д. № 4418/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, I-6 с-в, предявените от А. Т. В. против Прокуратурата на Република България искове с правни основания чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са уважени за сумите: 25000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б.“д“, вр. чл. 18 НК, по досъдебно производство № 78-П-Сл/2010 г. на В. прокуратура – [населено място], прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.24, ал. 1, т.1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от 8. 09. 2011 г. до окончателното й изплащане, и 25000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 357, ал. 1 НК, по досъдебно производство № 114-Сл/2011 г., прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от 26. 06. 2012 г. до окончателното й изплащане. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба А. Т. В. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на касатора и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части.
С въззивното решение апелативният съд е постановил частична отмяна и частично потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение, в резултат на което предявените от А. Т. В. против Прокуратурата на Република България искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са уважени за сумите: 25000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б.“д“, вр. чл. 18 НК, по досъдебно производство № 78-П-Сл/2010 г. на В. прокуратура – [населено място], прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.24, ал. 1, т.1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от 8. 09. 2011 г. до окончателното й изплащане, и 25000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 357, ал. 1 НК, по досъдебно производство № 114-Сл/2011 г., прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от 26. 06. 2012 г. до окончателното й изплащане.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като тя, в качеството си на орган, оправомощен да повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер, е повдигнала срещу ищеца обвинения за извършени престъпления от общ характер, като образуваните по тези обвинения наказателни производства са били прекратени по съображения, че извършените от обвиняемия деяния не покриват състави на престъпления по НК, а при прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление, действията по повдигане и поддържане на обвинението следва да се считат незаконни. При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени от всяко от незаконно повдигнатите обвинения, съдът е съобразил, по всеки от исковете, следните обстоятелства: тежестта на престъпленията /и двете тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 ДР НК, като за първото се предвижда наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода и глоба от 20000 до 100000 лв., а за второто – наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода/; продължителността на водените наказателни производства /1 година и 3 месеца – продължителността на наказателното производство по първото обвинение и 10 месеца – по второто/; вида на взетите по отношение на ищеца мерки за неотклонение /“подписка” и по двете досъдебни производства/; интензитета на търпените негативни психични изживявания /чувство на притеснение, унижение и огорчение от повдигнатото обвинение, усещане за непълноценност и безизходица, грубо компрометиране на професионалния му авторитет, чест, достойнство и добро име в обществото/. Особена тежест е отдадена на факта, че повдигнатите срещу ищеца обвинения сложили край на професионалното му развитие и кариерно израстване като военнослужещ, за което се е подготвял и полагал усилия системно и целенасочено, чрез повишаване на квалификацията си, участия в провеждани в България и чужбина обучения, чуждоезиково обучение. Отчетен е и високият социален статус на ищеца /командир на батальон за ядрена, химическа и биологическа защита и екология/, възрастта му, образование и придобита квалификация /завършено ВНВУ „В. Л.“ – [населено място], образователно-квалификационна степен „магистър“,инженер-химик, военна квалификация – химически войски; завършена Военна академия „Г. С. Р.“; завършен курс за щабни офицери в К.; курс за офицери за връзки с обществеността в Кралство Н.; курсове по английски език; с достъп до класифицирана информация/, личността на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: а/. при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с ППВС № 4/68 г., т. ІІ; б/. за да се ангажира отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва ли претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и следва ли съдът да изложи мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с точки 3 и 11 от ТР 3/2005 г. и с точка 19 от ТР № 1/4. 01. 2001 г. и е присъдено обезщетение при липса на причинно-следствена връзка между част от вредите и воденото наказателно производство и без изложени мотиви в този смисъл; в/. как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с приетото по същия въпрос в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и е решаван противоречиво от съдилищата;
И трите посочени правни въпроса са включени в предмета на спора и са от значение за изхода на конкретното дело.
Относно първия поставен въпрос – неоснователен е доводът, че същият е решен в противоречие със задължителната съдебна практика /ППВС № 4/68 г., т. ІІ/. В цитираното постановление е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъл на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението и които съдът е длъжен да обсъди. В случая, при определяне размера на обезщетението съдът е преценил всички факти, установени по конкретното дело, които са от значение при определяне на търпените неимуществени вреди – отчел е тежестта и броя на обвиненията, взетите мерки за неотклонение, продължителността на наказателните производства, начина по който обвиненията са се отразили на психиката на ищеца и продължителността и интензитета на породените от това негативни емоционални изживявания, пагубното отражение на обвиненията върху професионалното израстване и кариерно развитие на ищеца, когато същият е бил в активна трудоспособна възраст, възрастта му, социалния му статус, образователен ценз и придобити квалификации и др. В този смисъл, не би могло да се приеме, че решението на съда не е съобразено с дадените в ППВС № 4/68 г. указания.
Вторият посочен по-горе правен въпрос не е решен в противоречие с приетото в точки 3 и 11 от ТР 3/2005 г. По настоящото дело са претендирани и присъдени обезщетения за неимуществени вреди, които ищецът е претърпял от незаконно повдигнати и поддържани обвинения за извършени две престъпления, предмет на водени срещу него досъдебни производства, и двете прекратени поради несъставомерност на деянията. Налице е причинно-следствена връзка между незаконността на обвиненията за тези престъпления и неимуществените вреди /последните са пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатите и поддържани обвинения/, а моралните страдания и негативни последици за живота и професионалната кариера на ищеца са преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Липсва противоречие и с указанията, дадени в точка 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. Мотивите към въззивното решение отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, съдържат фактически и правни изводи за всички релевантни за спора факти и обстоятелства и при изготвянето им съдът е съобразил изискванията на действащия понастоящем процесуален закон.
Относно третия посочен по-горе правен въпрос – не е налице решаването му в противоречие с представените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 27 от 11. 03. 2013 г. по гр. д. № 957/2012 г., 3 г.о. и решение № 151 от 13. 05. 2014 г. по гр. д. № 5386/2013 г., 4 г.о./. От цитираните решения и изложените към тях мотиви не би могло да се направи извод, че във всяко от тях, както и в обжалваното въззивно решение, е приложен по различен начин общественият критерий за справедливост. Разликата в размерите на присъдените обезщетения се дължи на различна фактическа обстановка, установена по всяко от делата /различията са относно продължителността на наказателното производство, вида на взета мярка за неотклонение, тежестта и броя на обвиненията, конкретно породените при всеки от ищците негативни психични изживявания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, обществения статус и възрастта на увредените, негативните отражения и последици в техния личен живот, професионален път, здравословно състояние, съдебно минало, водени други висящи производства и взети мерки за неотклонение по отношение на ищците и т.н./. Именно прилагането на критерия за справедливост, отнесен към всички обстоятелства, установени при всеки един от случаите, е наложило определяне на различни размери на обезщетенията за търпените неимуществени вреди.
С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 12. 01. 2017 г. по гр. д. № 4418/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 с-в, В ЧАСТТА, с която, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 1641 от 24. 02. 2016 г., поправено с решение от 16. 08. 2016 г. по гр. д. № 4418/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, I-6 с-в, предявените от А. Т. В. против Прокуратурата на Република България искове с правни основания чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са уважени за сумите: 25000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б.“д“, вр. чл. 18 НК, по досъдебно производство № 78-П-Сл/2010 г. на В. прокуратура – [населено място], прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.24, ал. 1, т.1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от 8. 09. 2011 г. до окончателното й изплащане, и 25000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 357, ал. 1 НК, по досъдебно производство № 114-Сл/2011 г., прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от 26. 06. 2012 г. до окончателното й изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: