1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
гр. София, 10.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1079 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на третото лице помагач и ответник по обратния иск ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. Н. срещу решение № 117 от 03.06.2011г. по в. т. дело № 199/2011г. на Апелативен съд В., търговско отделение, с което след частична отмяна на решение № 15 от 14.01.2011г. по т. дело № 386/2010г. на Шуменски окръжен съд, гражданско отделение ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на З. С. Т. от [населено място] сумата 59 217 лв. – обезщетение за загуба на застраховано имущество – лек автомобил марка „Ауди“ модел Q7-3.0 ТВ1, с рег. [рег.номер на МПС] , по застрахователна полица за застраховка „Каско на МПС“ за България и Европа № 0053337 от 29.06.2009г., вследствие извършена на 04.01.2010г. кражба, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от 15.06.2010г. до окончателното плащане, и сумата 5 991 лв. – разноски за двете инстанции. С посоченото решение е уважен и обратният иск, като З. [фирма], [населено място] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 47 374 лв., представляваща 80% от присъденото застрахователно обезщетение по иска на З. С. Т. срещу [фирма], както и сумата 12 302 лв. – разноски за двете съдебни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона: 1/ „Може ли презастрахователят като страна по презастрахователното правоотношение да се поставя в идентично положение със застрахователя като страна по застрахователното правоотношение по отношение на изискването за монтиране на застрахованите МПС на втори имобилайзер”; 2/ „Не е ли налице хипотеза на неизпълнение на насрещно задължение по двустранен договор и следва ли в този случай да се счита, че застрахователното правоотношение следва да се развие с изпълнение на насрещното задължение на застрахователя, при положение, че не е изпълнено изначално постановеното задължение на застрахования”; 3/ „Допустимо ли е с оглед възраженията по обратния иск, по него да се обсъждат мотиви, формирани по аналогия от главния иск в случаите, при които предявените за решаване чрез тях правни спорове произтичат от различни отношения, които не са породени от един и същ пораждащ юридически факт”.
Ответникът З. С. Т. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. Б. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, становищата на страните по тях и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че между ищеца и [фирма] е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС“ за България и Европа за притежавания от ищеца лек автомобил марка Ауди модел Q7 – 3.0 TDI с рег. [рег.номер на МПС] по застрахователна полица № 0053337 за покрити застрахователни рискове, посочени в раздел II от Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, включително риск кражба на цяло МПС, със срок на действие 29.06.2009г. – 29.06.2010г. и че на 04.01.2010г. е извършена кражба на процесния автомобил.
Възражението на ответника [фирма] за наличие на предпоставките да откаже заплащане на застрахователно обезщетение по т. 11.4.2 от ОУ по клауза „Пълно каско“, чл. 211, т. 2 КЗ и т. 54 връзка с т. 54.1, предл. първо от ОУ поради неизпълнение задължението на ищеца да монтира втори имобилайзер, е прието за неоснователно поради това, че изискването съгласно т. 26 от ОУ за поставяне на втори имобилайзер за сметка на застрахования е основание за сключване и подновяване на застраховката, но не и основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Този извод е аргументиран с разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ и т. 54 във връзка с т. 54.1, предл. 1 от Общите условия, като е прието, че за да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение по застрахователния договор, е необходимо задължението да бъде значително с оглед интереса и да е предвидено в закона или в застрахователния договор. Изложени са съображения, че задължението трябва да е свързано с точното и изчерпателно обявяване от страна на застрахования на съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска при сключването на застрахователния договор, като съществени са тези обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос /чл. 188, ал. 2 КЗ/. Въпрос за наличието на втори имобилайзер не е поставян в предложението за сключване на застрахователен договор, застрахователният договор е сключен и застрахователят не се е възползвал от възможностите да поиска изменение, респективно прекратяване на договора. Аргументи за неоснователност на горепосоченото възражение са изведени и от съдържанието на текста в полицата с втора звездичка след схемата за разрочено плащане на застрахователната премия, съдържащ изброяване на хипотезите, в които застрахователят не покрива щети по риска „Кражба“ на цялото МПС, като изискване за втори имобилайзер не е посочено.
Възражението за съобщаване на евентуално неверни данни от ищеца за движението на автомобила през [населено място] в деня на кражбата е прието за неоснователно, предвид неотносимостта на тези обстоятелства към предмета на спора.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение от [фирма] на ищцовата страна е определено съобразно методиката на застрахователя съгласно т. 49 ОУ в размер 60 025 лв. и след прихващане на незаплатената четвърта вноска от застрахователната премия в размер 808 лв. е присъдена сумата 59 217 лв.
Възраженията на ответника по обратния иск за недължимост на плащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължението на застрахования, визирано в т. 26 ОУ за застрастраховка „Каско на МПС“ на [фирма], относно настъпването на застрахователното събитие и за размера на претендираното обезщетение са приети за неоснователни по съображенията, изложени във връзка със същите възражения, релевирани от [фирма].
Решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на възражението на ЗК [фирма], че за него не е възникнала отговорност по силата на презастрахователния договор поради неизпълнение на чл. 1 от договора за презастраховане /презастрахованият не го е уведомил за изменените и допълнени Общи условия/. Въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че презастрахователят е бил запознат с измененията на Общите условия и ги е приел, тъй като ги е изпълнявал, а от друга страна в частта относно рисковете „Кражба“ и „Грабеж“ на цяло МПС Общите условия не са променяни.
Възражението на ответника по обратния иск за недължимост на сумата поради неизпълнение от страна на ищцовото дружество на допълнителните условия за застраховане на определени марки автомобили по Таблица № 5 на презастрахователния договор, Техническо споразумение от 08.01.2007г. и анекс към презастрахователния договор от 27.01.2009г., а именно за поставяне на втори имобилайзер, е прието за неоснователно по мотивите, изложени по главния иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
Формулираните от касатора въпроси се отнасят до връзката между застрахователния и презастрахователния договор и приложението на чл. 211, т. 2 КЗ, поради което са релевантни за настоящия правен спор. Не са осъществени останалите предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане /възстановяване/ на част от заплатеното от последния застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор, но е обвързан и със съдбата на сключваните от застрахователя договори за застраховка и следва съдбата на породените от тях застрахователни правоотношения. Целта на договора за презастраховане е да се разпредели отговорността на застрахователя за обезщетяване за вреди от застрахователни събития, покрити от сключваните през определен период от време застрахователни договори, чрез поемане на част от дължимите обезщетения от презастрахователя при уговорени в договора условия. Отговорността на застрахователя към застрахования, от една страна, и на презастрахователя към презастрахования /застрахователя/, от друга страна, е в зависимост от уговорените между страните клаузи, като не е задължително клаузите в презастрахователния договор да се припокриват с тези в застрахователния договор. В случая, с оглед данните по делото Общите и Специални условия по застраховка „Каско на МПС” на застрахователя, представени от него на презастрахователя, са неразделна част от презастрахователния договор, поради което правилно и в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд при преценка за неоснователност на възраженията на ответника по обратния иск е препратил към мотивите по иска срещу застрахователя. От друга страна, между презастрахования и презастрахователя са уговорени клаузи вторите имобилайзери да бъдат поставяни от З. [фирма] за негова сметка в определени от него пунктове /т. 3.4. от Техническото споразумение и анекс № 3/.
Относно приложението на чл. 211, т. 2 КЗ Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че нормата на чл. 211, т. 2 КЗ не съдържа неяснота в аспекта, приложен от въззивния съд и не предпоставя тълкуване в този смисъл. Същата ясно и безпротиворечиво сочи като едно от основанията за отказ за плащане на застрахователно обезщетение при имуществените застраховки неизпълнението на конкретно задължение, когато същото е предвидено в закон или в застрахователния договор и е значително с оглед интереса на застрахователя. Касае се за такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Формираната съдебна практика е в смисъл, че неизпълнението на задълженията трябва да се намира в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или да е довело до неговото реализиране. Като е приел, че изискването съгласно т. 26 от ОУ за поставяне на втори имобилайзер за сметка на застрахования е основание за сключване или подновяване на застраховка по клаузи „Пълно каско” или „Кражба”, но не и основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, както и че това задължение не е значително с оглед интересите на застрахователя по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ, тъй като въпрос за наличието на втори имобилайзер не е поставян в предложението за сключване на застрахователен договор, застрахователният договор е сключен и застрахователят не се е възползвал от възможностите да поиска изменение, респективно прекратяване на договора, и е преценил съдържанието на текста в полицата с втора звездичка след схемата за разсрочено плащане на застрахователната премия, въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика.
Оплакванията, че в решението въззивният съд не се е съобразил с договорни клаузи, съдържащи се в договор за застраховка „Каско на МПС“ полица № 0053337/29.06.2009г., сключена между З. С. Т. и [фирма], и презастрахователен договор от 02.11.2006г., сключен между [фирма] и ЗК [фирма], както и че погрешно е прието, че наличието на монтиран втори имобилайзер следва да се преценява като предпоставка за сключване на застрахователния договор с оглед естеството му на обстоятелство, попадащо в приложното поле на чл. 188 КЗ, представляват касационно основание по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правилността на тези изводи е недопустимо да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК, а е предмет на проверка при преценка на правилността на обжалваното въззивно решение, ако същото бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 03.06.2011г. по в. т. дело № 199/2011г. на Апелативен съд В., търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.