О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София 11.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1340 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез адв.А. Я. срещу решение № 485 от 21.10.14г.по гр.дело № 678/14г.на Окръжен съд – Плевен,с което е потвърдено решение № 2075 от 16.12.13г.по гр.дело № 4710/13г.на Районен съд –Плевен.С него жалбоподателят е осъден да заплати на И. Г. В. сумата 8057.0 лв,представляваща неизплатено трудово възнаграждение/чиста сума за получаване/ за периода 1.10.11г-28.02.13г.,ведно със законната лихва,считано от 5.09.13г.до окончателното изплащане,както и сумата 788.89 лв мораторна лихва за периода 30.11.2011г.-5.09.2013г.
В приложеното изложение се поддържа,че обжалваното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба.Сочат се и основанията за допустимост на касационното обжалване, визирани в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата И. В. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол.В случая не са налице основания за недопустимост на съдебния акт. Въззивното решение е постановено при надлежно упражняване на правото на иск – редовна искова молба.В нея се изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита.Ищецът е уточнил размера на вземането, чиято защита търси, като елемент от правоотношение, възникнало от трудов договор,посочен е процесния период,формулираният петитум съответства на обстоятелствената част на исковата молба.
Не са налице и основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Въпросът дали дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на работника се приспадат от общо начисленото му брутно трудово възнаграждение е разрешен в съответствие със задължителната практика – решение № 166 от 25.02.10г.по гр.дело № 220/09г.на ІІІ г.о.на ВКС ,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък обществени осигуровки,като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с приетото разрешение на въпроса в посоченото решение.В диспозитива на първоинстанционното решение изрично е посочено,че сумата в размер на 8057.01 лв,представляваща неизплатено трудово възнаграждение, е чиста сума за получаване.
Въпросът:длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои относими към спорното право обстоятелства счита за доказани и кои за недоказани не може да бъде преценен като общо основание за допустимост на касационното обжалване.Той има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение ,което не може да бъде обсъждане в настоящото производство.
Въпросът : разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивният съд от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания не е разрешен в противоречие с приложеното решение № 157 от 8.11.11г.по т.д.№ 823/10г.на ІІт.о.на ВКС,ТК,постановено по чл.290 ГПК.В него е прието,че разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото,след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство.В разглеждания случай въззивният съд е споделил мотивите на районния съд,но е изложил и собствени съображения във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания.
Не се констатира противоречие със задължителната практика на ВКС/решение № 341 от 6.12.11г.по гр.дело № 252/11г.на ІІ г.о.на ВКС/и по въпроса:длъжен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения,свързани със съдържанието на доклада по чл.146 ал1 ГПК,с разпределението на доказателствената тежест и с указанието към страните за кои факти не сочат доказателства.Съгласно посочената съдебна практика първоинстанционният съд е длъжен да изготви доклад със съдържанието по чл.146 ал.1 ГПК,включително да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства.Ако тези задължения не бъдат изпълнени от първата инстанция,въззивният съд следва да отстрани нарушенията сам,в противен случай решението му ще бъде порочно,както и това на първоинстанционния съд.В обжалваното решение е прието,че докладът съдържа всички необходими реквизити съобразно разпоредбата на чл.146 ГПК и доказателствената тежест е разпределена правилно.Този извод съответства на данните по делото.В доклада си районният съд изрично е указал на работодателя,че е негова тежестта да докаже изпълнението на задължението за изплащане на претендираните трудово възнаграждение и обезщетения.
На въпроса: задължен ли е въззивния съд служебно да събира доказателства,ако във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение,от което може да се направи извод,че делото е останало неизяснено от фактическа страна, е даден отговор в ТР №1 от 19.12.13г.по тълк.дело № 1/13г.на ОСГТК на ВКС.В него е посочено,че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.Настоящият случай не е такъв.По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,която е дала заключение за размера на неизплатените заплати и обезщетения на ищеца въз основа на представената по делото справка за дължимите суми от ответника, подписана от гл.счетоводител и е възприето от съда поради липса на други данни,оборващи констатациите му.Изводът на съда,че ответникът е създал пречки за събиране на доказателства съответства на данните по делото,тъй като вещото лице не е било допуснато в счетоводството на дружеството.При това положение настоящият състав счита,че въззивният съд не е бил длъжен служебно до събира нови доказателства.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 485 от 21.10.14г.,постановено по в.гр.дело № 678/14г.на Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.