2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 616
гр. София, 14.05.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1237 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Х. срещу решение от 21.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 14888/2011 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, като е потвърдено частично решение № І-49-81/15.06.2011 г. по гр. дело № 372/2011 г. на Софийския районен съд (СРС), са отхвърлени изцяло, предявените от жалбоподателката срещу СРС, искове с правни основания чл. 2, т. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно изменение на мярката за неотклонение и определяне на парична гаранция в голям размер по н.о.х.д. № 16901/2006 г. на СРС, както и на сумата 3 380 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.10.2008 г. – 06.01.2011 г.; в тежест на жалбоподателката са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответният Софийски районен съд в отговора на касационната жалба излага становище и доводи, че не следва да се допуска касационното обжалване, като изтъква, че жалбоподателката изобщо не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода на делото; навежда и съображения за неоснователност на жалбата.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания по чл. 281 от ГПК.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая, в писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК и на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, от страна на жалбоподателката е посочено единствено следното: 1) „въззивният Софийски градски съд, с потвърдителната част на обжалваното решение по гр.д. № 14888/2011 г., като е оставил в сила неправилното в тази част първоинстанционно решение на РС София, не е приложил точно материалния и процесуалния закон, като в настоящия случай това е и от значение за развитието на правото”; и 2) „с обжалваното въззивно съдебно решение, в потвърдителната му част относно първоинстанционното решение, както въззивната, така и първата съдебни инстанции, са допуснали съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като необосновано не са приложили точно закона относно правата на касационния жалбоподател, уредени в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ”.
Предвид цитираните по-горе, задължителни за съда указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на жалбоподателката по никакъв начин не съдържа извеждане и формулировка на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Преповторените в изложението, наведени и с касационната жалба, касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане по реда на чл. 290 от ГПК от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Също съгласно т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 21.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 14888/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.