О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 02.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 611/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.2 изр. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба вх. 6967 от 04.08.2008г. срещу решение на Върховния касационен съд, ІV г.о. № 344 от 29.06.2009г. по гр.д. № 1288/2008г., в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на М. К. П. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд по иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 480лв.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Ответниците В. Т. Г.а, М. Д. И. и С. Д. Г. са подали отговор, в който изразяват становище, че обжалваното определение е правилно.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното пред ВКС въззивно решение № 302 от 16.11.2007г. по гр.д. № 465/2007г. Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянския районен съд № 49 от 04.05.2007г. по гр.д. № 84/2005г. , с което са отхвърлени исковете по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 480 лв. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта по иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ против М. на з. и горите , както и по иска по чл.108 ЗС поради недопустимост на предявените искове и производството по делото е прекратено.
Предмет на обжалване пред ВКС е било цялото въззивно решение. Тричленният състав на ВКС, ІV г.о. е оставил без разглеждане касационната жалба срещу решението по иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи като недопустима.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила.
Съгласно чл. 218а ал.1 б.”а” ГПК /отм./ на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв., както и по искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ . В случая искът по чл.59 ЗЗД е за парично вземане с цена под 5000лв. и попада в изключението на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./ . Разглеждането на тези дела е двуинстанционно и като необжалваемо въззивното решение по този иск е влязло в сила на основание чл.219 ал.1 б.”а” ГПК /отм./. Следователно касационната жалба срещу решението по иска по чл.59 ЗЗД е била недопустима и тричленният състав на ВКС правилно я е оставил без разглеждане. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение на Върховния касационен съд, ІV г.о. № 344 от 29.06.2009г. по гр.д. № 1288/2008г., имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. К. П. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд по иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 480лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: