3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
гр. София, 26.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1361 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. А., като майка и законен представител на В. В. Д. и М. В. Д. от [населено място], [община] срещу решение № 365 от 17.02.2017г. по в.т.д. № 4749 / 2016г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено първоинстанционно отхвърлително решение № 4278/16.08.2016г. по т.д. № 189/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по предявен иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на сумата от по 41 875 лв. за всеки от ищците – настоящи касатори, представляваща стойност на дяловете, припадаща им се при смъртта на наследодателя В. Д..
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с утвърдената съдебна практика. Ищците считат, че като малолетни наследници на починалия съдружник В. Д., имат имуществени права, съответни на ликвидационната стойност на тяхната идеална част от дружествените дялове във [фирма]. След като членствените права не са обект на наследеното имущество от малолетните В. и М. Д., то те не биха могли и да се разпоредят с тези наследствени права, нито чрез договор по реда на чл. 129 ТЗ, респективно не могат да бъдат и предмет на предварително разрешение от РС по реда на чл.130, ал.3 СК, въпреки че такова разрешение е дадено от съда с определение № 5502/12.12.2012г. по ч.гр.д. № 1382/2012г. на Районен съд – Разлог. Твърдят, че разрешението е дадено от районния съд единствено с цел улеснение на дейността на дружеството, тъй като наследниците са недееспособни и същите не биха могли да ръководят дружествените деля. Липсват доказателства съдът да е преценил наличието на двете алтернативни изисквания –нужда и очевидна полза за детето /чл. 103, ал. 3 СК/, за да е налице целесъобразност на същото разпоредително действие. Намират за неправилен извода на съда, че малолетните наследници са се разпоредили възмездно с наследените дружествени дялове и са получили продажната цена, поради което и не притежават дружествените дялове, чиято равностойност да претендират. Същевременно неправилно и незаконосъобразно въззивният съд не е допуснал повторна съдебно-икономическа експертиза, тъй като заключението на вещото лице от назначената от първоинстанционния съд експертиза е изградено въз основа на представен от дружеството междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила.
Ответникът по жалбата и по иска, [фирма], [населено място], в писмения си отговор излага съображения за липса на основание за допускането на касационния контрол, съответно за неоснователност на жалбата. Иска се присъждане на направените от дружеството за настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че В. и М. Д. са наследили съответните части от дружествения дял на наследодателя-съдружник в ответното дружество, след което са се разпоредили с тези части с договор с нотариална заверка на подписите от 28.12.2012г., получавайки уговорената цена от по 5130 лв. за всеки от ищците. В мотивната част на решението апелативният състав е направил разграничение между неимуществени членствени правоотношения и имущественото право на дружествен дял, респ. право да се получи равностойността на дела. Посочено е, че при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност членствените му права не се наследяват, но наследството се включва притежавания от наследодателя дружествен дял, който се наследява – чл. 129, ал. 1 ТЗ, независимо от прекратяването на участието в дружеството /членството/. Обсъдил е и оплакването, обосновано с евентуално допуснати от районния съд нарушения в производството по чл.103 СК, като е посочил, че правилността на даденото съдебно разрешение по чл.103 СК не подлежи на ревизия в исковото производство, за което сключеният въз основа на разрешението договор е от значение. Въз основа на горното, въззивната инстанция е възприела направения от първоинстанционния съд извод за недължимост на претендираните вземания по чл.125, ал.3 ТЗ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда, са следните правни въпроси: „Как се изчислява стойността на дружествен дял по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ и към кой момент се извършва това изчисляване?; Кои са допустимите и относими доказателства и доказателствени средства за доказването на неговата стойност?; Каква е равностойността на наследствен дял на малолетните наследници В. и М. Д.?” Позовават се на наличие на всички допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК, като сочат следната съдебна практика: решение № 376/12.06.2007г. по т.д. № 149 / 2007г. на ВКС, решение № 100 / 07.02.2013г. по т.д. № 665 / 2011г. на І ТО на ВКС. В изложението се съдържат и оплаквания относно неправилността на атакувания акт, които не подлежат на разглеждане във фазата на селектиране на касационната жалба.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Всички Формулирани от касаторите въпроси касаят начина на изчисляване на дружествения дял и допустимите и относими за доказване на размера му доказателствени средства. Така поставените въпроси не са обусловили изхода на спора по конкретното дело и не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е извел неоснователността на исковете от несъществуването на вземане по чл.125, ал.3 ТЗ, с оглед извършено от ищците прехвърляне на дружествените им дялове с договор за продажба, а не от недоказване на размера на вземането. Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на посочените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Въпреки това, може да се отбележи, че въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 161 от 11.01.2011г. по т.д. № 28/2010г. на І ТО на ВКС. Съгласно нея, при смърт на съдружник в О. имуществените му права –дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. Обстоятелството, че дружественият дял се наследява предпоставя възможност на наследника да се разпореди единствено с имуществените права, формиращи дела. Същевременно с определение № 302 от 11.06.2010г. по ч.гр.д. № 310/2010г. на ІІІ ГО на ВКС е постановено, че за разпореждане с дружествен дял на детето не се изисква разрешение от районния съд, тъй като това имуществено право не е сред изчерпателно посочените в чл. 130, ал. 3 СК. Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на наследника да получи равностойността на дяловете, т.е. право на вземане от имуществото на дружеството. За разпореждането с това имуществено право законодателят не е въвел ограничителен режим.
Въпреки изхода на спора, на ответника по жалбата не могат да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства такива разноски да са реално направени.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 365 от 17.02.2017г. по в.т.д. № 4749 / 2016 г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.