О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
гр. София, 27.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1640/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „О. Л. И. И.” – търговско дружество с регистрация в Република М. острови, чрез пълномощника му в Република България адв. В. Д., срещу постановеното от Софийски апелативен съд, 11 състав, определение № 3038 от 01.09.2016 г. по ч. гр. д. № 3804/2016 г. С посоченото определение е потвърдено определение № 407 от 05.07.2016 г. по т. д. № 138/2015 г. на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от дружеството – частен жалбоподател против [фирма] и [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в решение № 28/26.05.2015 г. по т. д. № 4569/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 329/16.04.2014 г. по ч. т. д. № 5/2014 г. на ВКС, І т. о., по съществения материалноправен въпрос „За надлежното предявяване на отрицателен установителен иск достатъчно условие ли е кредиторът да е направил възражение срещу неприемането на предявеното от него вземане”. Формулиран е и втори въпрос, за който бланкетно е посочено, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „Прекратява ли се производството по предявения отрицателен установителен иск, ако кредиторът с предявено и неприето вземане след проведено неуспешно производство по възражението му срещу списъците по реда на чл.690, ал.1 ТЗ не заведе положителен установителен иск за установяване на вземането си”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявения по реда на чл.694, ал.1 ТЗ от „О. Л. И. И.” против [фирма] и [фирма] отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане на [фирма] към [фирма] по договор за банков кредит № 017С/13.03.2008 г. и анекси към него в размер на 10 463 498.63 лв., Софийски апелативен съд е приел, че в предоставения срок за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът не е представил доказателства за установяване на легитимацията му на кредитор по смисъла на чл.694, ал.3 ТЗ спрямо длъжника в производство по несъстоятелност [фирма]. Въззивният съд е мотивирал извода си със съображения, че в исковата молба, с която е предявен отрицателният установителен иск, дружеството – ищец е обосновало качеството си на кредитор с твърдяно вземане към длъжника за сумата 573 059.88 лв., което обаче не е прието от синдика на [фирма] и до изтичане на преклузивния срок по чл.694, ал.1 ТЗ не е предявен положителен установителен иск за съществуването му. За правилен е счетен изводът на първоинстанционния съд, че без значение за допустимостта на отрицателния установителен иск са представените от „О. Л. И. И.” доказателства за надлежно предявен иск по чл.694, ал.1 ТЗ против [фирма] за установяване съществуването на парично вземане в размер на 15 265 918 лв., произтичащо от договор за заем за завършване на комплекс „А. Б. Р.”. Съдебният състав на Софийски апелативен съд е посочил, че вземането, предмет на предявения положителен установителен иск, е различно от вземането, с което ищецът „О. Л. И. И.” се е легитимирал като кредитор при предявяване на отрицателния установителен иск, но е пропуснал възможността да предяви иск за съществуването му в срока по чл.694, ал.1 ТЗ след отхвърляне на възражението срещу неговото неприемане от синдика. В зависимост от извода, че като последица от пропускането на срока за предявяване на положителен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ относно твърдяното в исковата молба вземане към длъжника [фирма] дружеството – ищец не е имало качеството на кредитор към датата на предявяване на отрицателния установителен иск, Софийски апелативен съд е възприел становището на първоинстанционния съд за недопустимост на иска и на образуваното по повод на него производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане до касационно обжалване.
Първият въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, е зададен некоректно и не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С предявения по делото отрицателен установителен иск дружеството – частен жалбоподател е поискало от съда да установи несъществуването на вземане на друго дружество, което е включено в списъка на приетите вземания на длъжника в производство по несъстоятелност [фирма]. За да отрече допустимостта на иска, въззивният съд е съобразил, че ищецът се легитимира като кредитор на длъжника с вземане, което не е прието от синдика и след проведено неуспешно производство по чл.690 ТЗ във вр. с чл.692 ТЗ не е предявен положителен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ /приложим в редакцията преди изменението от ДВ бр.105/2016 г./ за неговото съществуване. Пропускът да се предяви иск по чл.694, ал.1 ТЗ относно неприетото вземане лишава частния жалбоподател от качеството „кредитор” по смисъла на чл.694, ал.1 вр. с ал.3 ТЗ и с оглед на това въпросът дали за предявяване на отрицателен установителен иск е достатъчно кредиторът да е направил възражение срещу неприемането на предявеното от него вземане не е обсъждан от въззивния съд изолирано от преценката дали ищецът се легитимира като кредитор с право да предяви иск по чл.694 ТЗ за оспорване вземането на друг кредитор. Подаването на възражение би било достатъчно условие за надлежно предявяване на положителен установителен иск в хипотезата на неприето вземане на лицето, което твърди, че е кредитор на длъжника, докато в хипотезата на отрицателен установителен иск срещу прието вземане на друг кредитор надлежното предявяване на иска предполага ищецът да има качеството кредитор. Ако вземането, с което ищецът по отрицателен установителен иск се легитимира като кредитор, не е прието от синдика, не е включено от съда в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 ТЗ и до изтичане на предвидения в чл.694 ТЗ преклузивен срок не е предявен положителен установителен иск за съществуването му, ищецът не би могъл да бъде кредитор на длъжника и в това качество да оспорва вземанията на останалите кредитори, фигуриращи в списъците на приетите вземания в производството по несъстоятелност. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по първия въпрос от изложението е недоказаността на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка. Посоченото в изложението решение № 28/26.05.2015 г. по т. д. № 4569/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., е постановено по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване по въпросите „Ползва ли се със сила на пресъдено нещо арбитражното решение, постановено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, и трябва ли същата да бъде зачетена от съда в производството по иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, предявен от кредитор с неприето вземане срещу дружеството в несъстоятелност; Допустимо ли е производството по чл.694, ал.1 ТЗ длъжникът в несъстоятелност да оспорва вземане, което е установено с влязло в сила арбитражно решение, постановено между същите страни преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност”. Въпросите, по които е формирана задължителна практика с цитираното решение, не са включени в предмета на настоящото дело и не са обсъждани от въззивния съд, което изключва приложимостта на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неотносима и поради това недоказваща основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е и задължителната практика по чл.274, ал.3 ГПК в определение № 329/16.04.2014 г. по ч. т. д. № 5/2014 г. на ВКС, І т. о., с което Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса дали следва да бъде спряно производството по отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ, предявен от длъжника, до приключване на производството по осъдителния иск, образувано преди решението за несъстоятелността, при липса на предпоставките по чл.637, ал.3 ТЗ за възобновяване на осъдителния иск, заведен от кредитора”.
Вторият въпрос е от значение за правилността на обжалваното определение и с оглед задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде подведен под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Освен поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по този въпрос не може да се допусне и поради обстоятелството, че частният жалбоподател се е позовал бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да аргументира в какво се изразява значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК в случая е и неприложимо, тъй като предпоставките за надлежно предявяване на положителен и на отрицателен установителен иск в различните хипотези на чл.694 ТЗ са изяснени от задължителната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.694 ТЗ.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 3804/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд, 11 състав, определение № 3038 от 01.09.2016 г. по ч. гр. д. № 3804/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :