3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
[населено място], 3.05.2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 13 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация “Победа”, [населено място], приподписана от юрисконсулт И. Зарева срещу въззивно решение № 1348 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 2392/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 243 от 21.06.2011 г. по гр.д. № 2140/2010 г. на Районен съд, [населено място] в частта му, с която кооперацията е осъдена да заплати на С. Ф. К. сума до размера на 4276.20 лв., представляваща разлика между изплатеното и дължимото трудово възнаграждение за периода 1.02.2008 г. до 1.09.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -10.12.2010 г., до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва до размера на 548.24 лв., и разноски до размера на 169.08 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е неправилно, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Изложени са съображения за произнасяне по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона- отменителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. М. въпрос не е посочен, като се поддържа, че при разрешаване на правния спор неправилно е приложена разпоредбата на чл.8 и чл.12 от вътрешните правила на кооперацията, което е довело до неправилния извод, че на ответника по касационната жалба и ищец в първоинстанционното производство не е изплатена цялата сума от дължимото трудово възнаграждение. Излагат се съображения за необоснованост на извода на съда, че кооперацията е заплатила само допълнителното трудово възнаграждение, а не основното. Поддържа се също така, че лихвата е произволно изчислена на базата на предположения, при липса на доказателства за това. Не е посочена и не е представена задължителна практика, с която въззивния съд не се е съобразил при постановяване на решението.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника С. Ф. К..
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира, че същата е допустима.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че на ищеца С. К. не е заплатено изцяло дължимото трудово възнаграждение за периода 1.02.2008 г. до 1.09.2010 г. На база събраните по делото доказателства е приел за установено, че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение по силата на което К. е работил като “продавач консултант” на пълно работно време, че жалбоподателят-негов работодател му е заплатил част от дължимото трудово възнаграждение- допълнителното трудово възнаграждение по чл.8 от вътрешните правила, но не и основното равняващо се на минималната за страна работна заплата към съответната година. Изложил е съображения, че трудово възнаграждение на ищеца следва да се определи на база минималната за страната работна заплата, начислен върху й процент за прослужено време и стаж и допълнителното възнаграждение в процент на 100 лв. стокооборот. Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че работодателя е изплатил по ведомост единствено допълнително трудово възнаграждение като процент от оборота, като допълнително по ведомост на м. август 2010 г. му е доначислено трудово възнаграждение за основна работна заплата с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. В обобщение е приел, че предявеният иск е основателен за сумата 4276.30 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимо трудово възнаграждение и мораторна лихва в размер на 548.24 лв.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Заявените от жалбоподателя оплаквания относно неправилното приложение на вътрешните правила за организация на работната заплата в кооперацията не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а въпроси свързани с преценката на доказателствата по делото, поради което не са налице предпоставките на посочената разпоредба за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Те касаят обосноваността на изводите на въззивния съд, че жалбоподателя дължи на К. неизплатеното трудово възнаграждение за процесния период, изчислено на база минималната работна заплата за страната за този период, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, и допълнително възнаграждение като процент от оборота. Евентуално допуснато от съда съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствения материал и необоснованост на решението, биха били основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1348 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 2392/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: