1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
гр. София, 05.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 242 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д. – 67” ЕООД, понастоящем в несъстоятелност, гр. София чрез процесуалния му представител адв. П. Ж. срещу решение № 1309 от 20.10.2009г. по в. гр. дело № 1559/2008г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 898 от 21.03.2008г. по гр. дело № 5746/2006г. на Варненски районен съд, ХХ състав. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено, че „В.” ООД, гр. Варна е собственик на незастроена част от терена на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к. к. „З. пясъци” с идентификатор № 10135.513.153 по кадастралната карта на курортния комплекс, одобрена със заповед № 300-5-64/08.08.2003г. на И. директор на АК, с площ на целия имот 3 909 кв. м., която незастроена част обхваща частта от имота, извън площта на изградения в същия хотел „Д.” и е защрихована в червен щрих на скицата, приложена на л. 9 от делото на първоинстанционния съд, заедно с намиращите се в тази част подобрения, сред които открит басейн с обем 100 куб. м. и снек-бар, представляващ покрита дървена конструкция с площ 76 кв. м., с изключение на находящия се в имота магазин, и ответникът „Д. – 67” ЕООД, гр. Варна е осъден да предаде на „В.” ООД, гр. Варна владението на описаната незастроена част от имота на основание чл. 108 ЗС.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение сочи като основание за допускане на касационно обжалване разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: има ли действия, с които ответникът възпрепятства или ограничава правото на собственост на ищеца върху процесния имот; кой е собственик на сградата – ищецът, който е собственик на земята или ответникът, притежаващ суперфициарно право в чужд имот, позволяващо му да ползва и земята при определени условия. Релевира доводи, че съдът неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е процедирал при обсъждане на доказателствата съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, при разпределянето на доказателствената тежест, прилагането на неблагоприятни последици от неустановяване на факти и обстоятелства върху страната, която не ги отрича, и пренебрегване на твърдението на ищеца, че ответникът е суперфициарен собственик в имота му.
Ответникът „В.” ООД, гр. Варна не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1.
Въззивният съд въз основа на представените доказателства /писмени доказателства и заключение на тройна съдебно-техническа експертиза/ е приел, че ищецът е купил от „З.” АД процесния недвижим имот, установил е собствеността върху имота на праводателя на ищцовото дружество, придобита чрез замяна на недвижими имоти между „З.” АД и „З. пясъци” АД, както и собствеността на „З. пясъци” АД върху имота преди замяната, предвид включването на земя с площ 177,13 хектара, находяща се в гр. Варна, к. к. „З. пясъци” при определени граници в капитала на „З. пясъци” АД и идентичността на процесния недвижим имот с част от терена от 177,13 хектара. Решаващият съдебен състав е констатирал, че басейнът и снек-барът се намират в процесния имот, поради което е направил извод за легитимиране на ищеца като собственик на посочените подобрения. Упражняването на фактическа власт върху цялата незастроена площ около хотела от ответната страна е установено след обсъждане на свидетелските показания. Относно правото на суперфиция в полза на ответното дружество въззивният съд е приел, че същото е оспорено от ищеца и в тежест на ответника е да го установи, което не е направил, тъй като не е представил доказателства за собственост върху хотела.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид изложените от касатора доводи и данните по делото, релевантните по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до ползването на незастроената част от имота от касатора, установяването правото на собственост върху хотела, предвид твърдяното право на суперфиция, правилата за разпределяне на доказателствената тежест, обсъждане на доказателствата съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./ и изясняване предмета на спора и фактическите обстоятелства.
Въпросът за ползването на незастроената част от имота е в зависимост от представените по делото доказателства. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./. В случая въззивният съд е решил делото като е приложил разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, както и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, спазвайки постоянната практика на ВКС.
Съдебната практика по отношение на признанието на страната на неизгодни за нея факти като доказателствено средство е постоянна, но не е нарушена от въззивния съд, тъй като в самата искова молба ищецът твърди, че оспорва правото на собственост на ответника. Поради това в тежест на касатора е установяването правото на собственост върху хотела с оглед претендираното от него право на суперфиция.
Въпросът за предмета на делото не е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която правното основание на иска се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане, петитума на исковата молба.
Неоснователно е позоваването на противоречие с посочените в изложението и приложени към него съдебни актове на ВКС. Развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост на решението са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд. Предвид изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответната страна не се присъждат за касационното производство, тъй като такива не са направени и поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1309 от 20.10.2009г. по в. гр. дело № 1559/2008г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: