1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
гр.София, 09.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2503 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Д., чрез адв.Г. Ч., срещу въззивно решение №73/08.01.2014г. постановено по възз.гр.д.№907/2013г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено Решение № 6243/31.07.2013г. по гр.д.№3298/2012г. на РС- Благоевград и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Д. М., Р. М. и И. М. иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване недействителността на договор за дарение на недвижим имот /гараж/, предмет на нотариален акт №,т*.***, нот.д.№274/201*г.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторката поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение, по следния материалноправен въпрос: „Следва ли да се взема предвид размера на задължението на длъжника към кредитора при разглеждането на иска по чл.135 ЗЗД и кога сделката е увреждаща кредитора“. Този въпрос се твърди, че е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата.
Ответните страни по жалбата в писмен отговор излагат становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да отхвърли предявеният отменителен иск, въззивният съд е приел, че паричното вземане на ищцата е възникнало и установено след извършената между ответниците безвъзмездна сделка. Посочено е, че Д. има качеството на кредитор спрямо длъжника Д. М., но че сделката не е увредила интересите й, тъй като длъжникът разполага с достатъчно имущество, от което и към момента се погасява вземането в размер на 1 512 лева. Направен е извод, че макар атакуваната сделка формално да намалява имуществото на длъжника, тя не осуетява и не затруднява удовлетворяването на кредитора – по-голямата част от задължението е изплатена, а останалата част продължава да се погасява с ежемесечни вноски, постъпващи както доброволно, така и от наложения запор върху сметка на ответника. Съобразявайки това, въззивната инстанция е приела, че не са налице предпоставките по чл.135 ЗЗД за обявяване на атакуваната сделка за относително недействителна спрямо ищцата Л.Д..
С оглед на така изложените решаващи мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос не е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 135 ЗЗД, включително и с тази, представена от жалбоподателката.
Въпросът е изведен въз основа на извода на въззивният съд, че длъжникът разполага с достатъчно имущество, извън това, с което се е разпоредил, за да не осуети и затрудни удовлетворяването на кредитора, както и че по-голямата част от задължението е изплатено.
В константната си практика ВКС последователно е приемал, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е обусловено от наличието на действително вземане, като вземането може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не изисква установяване на вземането с влязло в сила решение.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по друг начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е обективна предпоставка и означава, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Искът по чл. 135 ЗЗД не би могъл да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителната сделка, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора. Няма да е налице увреждане, когато длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието, за което е предявен отменителния иск.
Обжалваното решение не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика, която установява фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД и предпоставките за неговото уважаване, респ. обстоятелствата, които изключват основателността на претенцията. Съдът е извел качеството на кредитор на ищцата, установил е точно момента, от който за нея е възникнало правото да иска връщане на даденото по сключения между ответниците договор за дарение, наличието на увреждащо правно действие, чрез което се намаляват активите на длъжника, знание за увреждане, което за третото лице се презумира, но искът е отхвърлен поради наличие на имущество на длъжника, достатъчно да удовлетвори вземането на кредитора, с което е опроверган увреждащият характер на разпоредителната сделка.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установяват поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК.
Ответните страни по жалбата са направили искане за присъждане на разноски за касационното производство, но не са представили доказателства да са сторили такива, поради което разноски не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №73 от 08.01.2014г., постановено по възз.гр.д.№907/2013г. на Благоевградския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.