О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 06.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01.юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 443 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. Д. против решение № 236/24.10.2008г., постановено по гр.д. № 625/2008г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 93/28.12.2007г. по гр.д. № 109/2007г. на С. РС и вместо това е признато за установено по отношение на Д. П. Д. и П. Д. Д. , че Г. М. Д. и Д. С. Д. са собственици на поземлен имот № 83 от кадастрален район 300 по плана на новообразуваните имоти в землището на с. К., одобрен със заповед № 768/08.07.2005г. на О. управител ведно с всички постройки, подобрения и насаждения в него.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено, че на ищеца Г. М. Д. е било предоставено право на ползване върху процесното дворно место от 600 кв.м. на основание ПМС № 26/16.04.1987г. с решение № 33а/29.03.1990г. т.111 № 51, за което е подал заявление от 03.07.2002г. за плащане по пар.4а И. е оценен, ведно с находящата се в него сграда на 25 кв.м. на един етаж с оценителен протокол без дата и с квитанция от 29.08.1994г., ищеца е внесъл определената при оценяването сума 19 260 лв., поради което е бил признат за собственик с констативен нот. акт № 67,т.1/12.01.1996г. Ответниците, като наследници на Г. Б. Т. са заявили за възстановяване имоти, между които с решение № 20029/22.07.2004г., ПК е възстановила правото на собственост върху нива от 5,5 дка, находяща се в м. “С”, попадаща в територии по пар.4а от ЗСПЗЗ. По плана за новообразуваните имоти са представени два броя заповеди по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ с еднакво съдържание на диспозитивната част и позоваване на различни решения по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ в мотивите. Само в едната заповед се сочи правилния номер на решението на ПК, но и в двете правото на собственост за имот 83 от масив 300 с площ 1328 кв.м. е възстановено на н-ци на Г. Б. Т. , а в очертанията на тази площ попада имота от 600 кв.м. на ищците, за който са признати за собственици. При тази фактическа обстановка, въззивния съд е приел, че ищците са трансформирали предоставеното им право на ползване през 1990г. в право на собственост на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ, а ответниците не се лигитимират като собственици с посочените заповеди, защото не е заявен и възстановен имот с решение на ПК с подобни характеристики.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в касационната жалба основни материално правни въпроси са може ли да се прехвърля предоставеното право на ползване и преобредателят има ли право да трансформира полученото от предходния преобредател право на ползване в право на собственост и с какви доказателства може да се установява правото на ползване върху конкретен имот. Поставя се и въпроса каква следва да е постройката, за да обоснове наличието на права по пар. 4а от ЗСПЗЗ. Касаторът обосновава допускането до касация с това, че тези материално правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВАС относно това, че предоставянето на правото на ползване може да стане само с писмени доказателства и решения на ВАС и ВКС – Р № 691/11.05.2006г. по гр.д. № 1*5г. на ВКС ІVб гр.о. и решение № 12109/04.12.2006г. по адм.д. № 10091/2006г. на ВАС относно това каква следва да бъде постройката, за да е налице основанието по пар. 4а от ЗСПЗЗ, като твърди наличие на основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Първите два формулирани въпроса не са били разрешени от въззивния съд, защото са неотносими към спора. От събраните писмени доказателства се установява, че на ищеца е предоставено на основание ПМС № 26/16.04.1987г. с правото на ползване с решение на ИК на ОбНС № 33а/29.03.1990г. т.11 № 51, което е представено по делото. Извършеното преди това през 1987г. фактическо преотстъпване на имота от други физически лица е без значение, тъй като основанието за предоставяне право на ползване е на името на ищеца и е настъпило след това. Действително имота не е индивидуализиран в това решение, но той е заснет при изготвяне на плана на имотите по пар.4 от ЗСПЗЗ и така е индивидуализиран. В този смисъл първия формулиран въпрос не определя изхода от спора и не е разглеждан изобщо от съда, т.е. не е налице първото основание за допускане до касация – противоречие със съдебната практика на ВКС.
Действително предоставянето на правото на ползване може да се доказва само с писмени доказателства, до колкото това е форма за действителност, уредена във всички постановления за предоставяне на право на ползване, но в конкретния случай тя е спазена. Възможността за доказване на точното местонахождение на имота с други доказателства предвид това, че са раздавани за ползване земи, които са били пустеещи и за които не е имало тогава план, не е изключена. Практиката е последователна, че за установяване идентичността на имота са допустими всички доказателства – СТЕ, свидетелски показания, изготвени планове и съдът е използвал именно такива доказателства.
Позоваването на практика на ВАС не сочи на основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, тъй като текста визира само практиката на ВС и на ВКС. Смисъла на текста е да се уеднакви практиката по граждански дела с аналогичен предмет, а административното производство има друг предмет и се разглежда по друг процесуален ред. В този смисъл не е налице противоречие с практиката на ВС или ВКС.
С нормата на чл. 302 от новия ГПК се предвиди постановеното от административния съд решение да е задължително за гражданския съд относно това дали административния акт е действителен и законосъобразен, но това означава, че не може да се извършва косвен съдебен контрол на административните актове в гражданското производство, ако те са разгледани в административно производство. Тази хипотеза обаче не е налице в настоящия спор, тъй като относно заповедта по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ не се е произнесъл административния съд по същество, а е прекратил производството по адм.д. № 981/2006г. В мотивите на заповедта е цитирано решение № 20029/22.07.1994г., в което по т. 3 е възстановен в съществуващи реални граници имот от 5,5 дка в м. “С”, попадащ в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ, но няма граници на този имот в това решение. От тази площ е възстановена на ответниците само 1,328 дка, върху част от която попада процесния имот от 600 кв.м.. Настъпилата колизия на права е разгледана от въззивния съд в настоящото исково производство, съгласно предвидената възможност по пар.4к, ал.8 от ЗСПЗЗ, но не е констатирано незаконосъобразно предоставяне правото на ползване на ищците и нарушение на процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Законосъобразното придобиване на права по пар. 4а от ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността на бившите собственици, поради което съдът е уважил предявения иск за допустимата максимална площ по пар.4а от ЗСПЗЗ – 600 кв.м.
По делото още с оценителния протокол е установено, че в имота е изградена сграда с паянтова конструкция на 25 кв.м., поради което е без значение дали в заявлението ищеца е посочил, че има такава. Съществено е дали действително има сграда, а не какви са твърденията в заявлението. Относно това какво следва да се разбира под “сграда” по смисъла на пар.4а от ЗСПЗЗ, законодателя е приел тълкувателната норма на пар.1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Макар и приета по-късно, нормата има тълкувателен характер и вложеното в нея съдържание е определящо от момента на влизане в сила на пар.4а от ЗСПЗЗ, съгласно чл. 50, ал.1 от ЗНА.. В оценителния протокол обаче постройката в имота е квалифицирана като сграда с паянтова конструкция на един етаж с площ 25 кв.м. и не е констатирано, че това е фургон, а съдържанието на този официален документ не може да се оборва със свидетелски показания. Така съдът като се е съобразил в отразеното в протокола, че в имота е изградена сграда не е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС – цитираното Р № 691/11.05.2006г. по гр.д. № 1*5г. на ВКС ІVб гр.о. Поради това и по третия правен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ.
Или в обобщение, касаторът не доказва наличие на нито едно от основанията за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 236/24.10.2008г., постановено по гр.д. № 625/2008г. на С. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. П. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: