Определение №616 от по гр. дело №485/485 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№616
 
София, 12.06. 2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 9 юни две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова
                           ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова
                                                                                Зоя Атанасова
 
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 485/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. И. процесуален правоприемник на починалия в процеса на делото ищец Р. Никифоров И. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 774 от 11.12.2008 год. по гр. д. № 644/2008 год., с което са оставени в сила решение 10.01.2002 год. и решение от 17.01.2006 год. по гр. д. № 297/2001 год. на Костинбродския районен съд, с които са отхвърлени исковете на Р. Никифоров И. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и исковете по чл. 222, ал. 2 КТ за сумата 1000 лв. и по чл. 128 КТ за сумата 500 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване като съществени се формолират въпросите; съществува ли възможност за едновременно приложение на общ и специален закон; може ли в случаите на едновременно прилагане на общ и специален закон работникът или служителят да се позове на по-благоприятния; при прекратяване на трудовото правоотношение на основание предвидено в специален закон, дължат ли се на работника или служителя обезщетенията предвиден в кодекса на труда. Направено е искане за допускане на касационно обжалване по приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешени от съда съществени материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът Община гр. Г. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, първите два неоценяеми, третия оценеям но обусловен от първите два иска (исковете с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 128 КТ са с обжалваем интерес под 1000 лв. и не подлежат на касационнен контрол) намира, че касационната жалба е допустима, подаден е в срок и е редовна.
С оглед данните по делото и изложението за допускане на касационно обжалване същественият материалноправен въпрос касае правното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение с ищеца заемал длъжността „кметски наместник” със срок до изтичане на мандата, с оглед приетото от съда, че основанието за прекратяване е подаване на оставка от ищеца до общинския съвет по силата на специалния закон – чл. 42б във вр. с чл. 42а, ал. 1 ЗМСМА за предсрочно прекратяване на пълномощията и поддържаната от представителя на жалбоподателя теза, че трудовото правоотношение е следвало да се прекрати по чл. 325, т. 9 КТ – поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест. В този смисъл са поставените в изложението въпроси за отношението между специалния и общ закон, по който следва да се прекрати трудовото правоотношение възникнало от избор.
Според разпоредбата на чл. 339 (1) КТ за прекратяване на трудово правоотношение възникнало от избор се прилагат съответно и основанията за прекратяване на трудовия договор с изключение на дисциплинарното уволнение. Разпоредбата предвижда обща приложимост на основанията за прекратяване на изборното трудово правоотношение по чл. 325, 326, 328, 330 КТ, доколкото посочените основания (вън от дисциплинарното уволнение) са приложими и могат да се прилагат за прекратяване и на изборното трудово правоотношение. Според ал. 2 в случаите на предходната алинея, когато за прекратяването на трудовото правоотношение е необходимо волеизявление на работодателя, то се замества от решение на избирателното тяло. Разпоредбата цели да приспособи прилагането на основанията за прекратяване на трудовия договор към изборното трудово правоотношение в случаите, когато волеизявлението на работодателя е необходимо за прекратяване на трудовия договор и то може да се замени с решение на избирателното тяло. Практическото приложение на този подход зависи от характера на избирателното тяло и доколко съответните специални закони предвиждат и допускат това, тъй като законодателната уредба в Кодекса на труда при прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор има субсидиарно приложение – тя се прилага доколкото в други източници не е установена специална уредба (в този смисъл чл. 340 КТ). Настоящият случай касае предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение възникнало от избор, за което е предвиден друг правен механизъм в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), който не съдържа изисквания за произнасяне с решение на избирателното тяло – чл. 42 от закона респ. чл. 42а, чл. 42б действали към момента на прекратеното правоотношение, отменени ДВ бр. 63/2007 год., приложени от решаващия съд, които изчерпват всички основания, определят процедурата за прекратяване на техните пълномощия и не оставят място за прилагане разпоредбата на чл. 339 КТ. Следователно, решаващият съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца възникнало от избор за длъжността „кметски наместник” е подаване на оставка до общинския съвет по специалния закон, без да е необходимо изрично решение на общинския съвет, като прекратяването е настъпило с факта на подаване на оставката. Това дава отговор и на поставения от жалбоподателя въпрос кой закон следва да се приложи в конкретния случай – общия Кодекс на труда или специалния ЗМСМА при предсрочното прекратяване на пълномощията за заеманата от ищеца длъжност. С оглед изхода на спора по законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е дадено и разрешението на предявените акцесорни искове.
Изложеното дава основание да се приеме, че не е налице приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът е издирил приложимата правна норма, с което е обезпечил законосъобразността на обжалваното решение. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, която няма причина да бъде променяна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 774 от 11.12.2008 год. по гр. д. № 644/2008 год. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ
 
ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top