О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София. 20.07,2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 640 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. Б. С.Нанева и Н. М. Н. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 23.01.2009г. по гр.д. №2871/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса допустимо ли е изменение на иска чрез преминаване от установителен към осъдителен при едновременно изменение на обстоятелствената част и петитума в противоречие с практиката на ВКС и трайната практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. А. Ч. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира да му бъдат присъдени разноските,направени по повод производството по допускане на касационното обжалване.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК Р. Г. Я.,участвуваща в производството като трето лице-помагач, изразява становище,че подадената касационна жалба е допустима по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 23.01.2009г. по гр.д. №2871/2008г. Пловдивският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е обезсилил решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Н. Б. С.Нанева и Н. М. Н. против В. А. Ч. иск за признаване за установено,че са собственици на апартамент №32 на V етаж,вход А,блок 4415 в гр. П. гр. Част,ул.”Л”№40 и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.
Прието е,че установителният иск е субсидиарна форма на защита и е допустим само когато спорното право не може да бъде предявено чрез осъдителен иск,като в случая подобна хипотеза,при която установителният иск да е допустим,не е налице,тъй като в хода на производството докато делото е било все още висящо пред първоинстанционния съд,въз основа на влязло в сила постановление за възлагане ответникът по иска е въведен във владение /въводът е осъществен на 09.11.2007г./. Видът на търсената защита обаче не е бил изменен.
Във връзка с подържаната теза,че по въпроса за възможността предявеният иск да бъде изменен чрез преминаване от установителен към осъдителен иск при едновременно изменение на обстоятелствената част и петитума съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са представени: решение №300/13.03.2003г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №205/2002г.,в което е прието,че изменение на иска е допустимо,когато ищецът се позовава на нови фактически твърдения или измени петитума; решение от 07.07.2006г. на ВКС,ТК,І отделение по гр.д. №529/2005г.,в което е прието,че преминаване в течение на производството пред първата инстанция от иск за парично вземане към иск за реално изпълнение не е в нарушение на правилата по чл.116 ГПК/отм./ досежно изменението на иска,тъй като основанието на иска не е било променено; решение №682/07.08.2006г. на ВКС,ТК,ІІ отделение по т.д. №190/2006г. и решение от 16.05.2008г. на ВКС,ТК,ІІ отделение по т.д. №890/2007г.,в които е прието,че едновременно изменение на основанието и петитума на иска е недопустимо;решение №813/03.01.2007г. на ВКС,ТК,ІІ отделение по т.д. №339/2006г.,в което е прието,че е процесуално недопустимо под формата на увеличение на предявения иск ищецът да предявява нов иск с ново основание и нов петитум; определение №42/30.01.2007г. на ВКС,ІV ГО по ч.гр.д. №94/2007г., в което е прието,че преценката за допустимост на иска може да се прави както при предявяването на иска,така и в хода на цялото съдебно производство.
Касаторът се позовава и на даденото в т.9 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС тълкуване на разпоредбите,допускащи изменение на иска, съгласно което пред въззивния съд е допустимо изменение на иска чрез промяна на вида на търсената защита с преминаване от установителен към осъдителен иск,но не и такива форми на изменение на иска,които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна.
Представените с изложението решения действително отразяват трайната практика на ВКС,съгласно която изменение на иска е допустимо, вкл. и в производството пред въззивната инстанция,ако не е налице искане за изменение както на обстоятелствената част,така и на петитума на иска, т.е. изменение на иска,което съчетава предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание,петитум или страна. Едновременното изменение на основанието и петитума на иска е недопустимо.
Поддържаната от касаторите теза за наличие на противоречиво разрешаване на поставения с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос не може да бъде споделена на първо място доколкото съображенията на въззивния съд досежно възможността от преминаване от установителен към осъдителен иск съответствуват на дадените с ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС указания,тъй като в настоящия случай преминаването от установителен към осъдителен иск не би противоречало на правилата на чл.116,ал.1 ГПК/отм./.
Освен това така поставеният въпрос не би могъл да обуслови наличието на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като подобно изменение на иска не е било заявено и съответно не е било предмет на произнасяне,респ. преценка за допустимост от страна на въззивния съд. Не този въпрос е обусловил извода на съда за недопустимост на предявения иск,а изводът на въззивния съд,че при извършен в хода на производството по делото въвод на ответника в имота не е налице правен интерес от разглеждане на предявения установителен иск. Това становище на въззивния съд е съобразено с трайната практика на ВКС досежно установителния иск като субсидиарна форма на защита и необходимостта от установяване на правен интерес от неговото предявяване,ако имотът се владее от ответника,както и за възможността преценката за допустимостта на предявения иск да бъде направена до приключване на производството,вкл. и в производството пред въззивния съд.
Не е налице разрешаване на поставения от касаторите въпрос в противоречие с практиката на ВКС,поради което следва да се приеме,че не е налице поддържаното основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение.
С оглед извода за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 2000лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.01.2009г. по гр.д. №2871/2008г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Н. Б. С.Нанева и Н. М. Н. касационна жалба вх. №7595/06.04.2009г.
ОСЪЖДА Н. Б. С.Нанева и Н. М. Н. да заплатят на В. А. Ч. сумата 2000лв. /две хиляди лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: