О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N616
София, 14.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 411/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Н” срещу решение № 379 от 29.12.2009 г. по в.гр.д. № 763/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 58 от 02.10.2007 г. по гр.д. № 107/2006 г. на Брезнишкия районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на О. Б. сумата 5 524.29 лв., представляваща неустойка в размер на 50% от стойността на договорените, но неизвършени инвестциии по инвестиционната програма за 2005 г. по приватизационен договор за продажба от 25.11.2004 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В депозираното съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът поддържа, че казусът бил от значение за развитието на правото, тъй като била оскъдна практиката по изпълнение на задълженията за инвестиции. Развива се оплакването, че в нарушение на практиката на ВКС не били обсъдени всички гласни и писмени доказателства, установяващи, че в резултат на непреодолима сила са унищожени извършените от него п инвестиции в приватизирания обект. Поддържа се, че разрешаване на повдигнатите въпроси в противоречие с цитираната и приложената от него съдебна практика на ВКС е налице селективния критерий по чл.280, ал.1, т. ГПК за допускане на касационно обжалване. Същевременно се поддържа, че правилното разрешаване на конкретния правен спор е от значение за развитието на правото, тъй като правният спор обхващал широк кръг от обществени отношения, които по същността си са от обществен интерес с оглед на многобройните случаи на измами заплахи при сделки с недвижими имоти, а така също и допринасят за развитието на правото в конкретния отрасъл, с което по същество съставлява самостоятелно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване..
Ответникът по касация О. Б. изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В депозираното съгласно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение липсва формулиран от касатора материалноправен или процесулноправен въпрос, по отношение на който да е налице която и да е била от хипотезите на чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК. Такъв не може да се извлече и от съдържателната част на касационната жалба, в която поддържаните доводи се отнасят изключително към законосъобразността на съдебния акт. Сочените от касатора основания за неправилност на обжалваното решение поради твърдяни нарушения на материалния закон и на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Съобразно въведеният от законодателя принцип на факултативното касационно обжалване /чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК/, предпоставка за упражняване на касационният контрол за законосъобразност е наличието на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Без тях не може да се пристъпи към обсъждане на основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Непосочването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен противоречиво от съдилищата, или решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Без посочване на съществения правен въпрос, не може да се прецени наличието на допълните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1-т. 3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 379 от 29.12.2009 г. по в.гр.д. № 763/2008 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: