1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
ГР. София, 01. 06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.05.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1930/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор в ОП Пловдив, срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2993/14 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част на въззивното решение е уважен до размер на 2 500 лв. предявеният от Б. С. срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.206 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Намира, че „въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с практиката на съдилищата, като е постановил решение, противно на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК”. Не се е съобразил и с изискванията на чл.52 ЗЗД и съдебната практика по прилагането му – р. по гр.д. №876/04 г. и по гр.д. №48/04 г. на ВКС, четвърто г.о. От приетото като доказателствен материал по делото не може да се направи извода, до който е стигнал въззивният съд, а именно, че твърдените неимуществени вреди са в резултат само от воденото досъдебно производство.
В изложението касаторът не е формулирал ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, като общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ВКС в съответствие с принципа за диспозитивното начало не може да формулира или да извлича правния въпрос от съдържанието на жалбата и изложението. Освен това, там са изложени оплаквания за нарушения на процесуалния и на материалния закон при постановяване на обжалваното решение – осн. по чл.281,т.3 ГПК, по които ВКС не се произнася в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. и №2/11 г. на ОСГТК е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на всяка от двете групи основания.
Не се установява противоречие между въззивното и цитираните две решения на ВКС при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.. С решенията на ВКС, при отчитане на конкретните обстоятелства на случая, са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер, по-висок от този по настоящото дело. В отговора на исковата молба Прокуратура на РБ е оспорила иска с възражението, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца от незаконното наказателно преследване по посоченото наказателно дело не могат да се разграничат от тези, които той е претърпял по воденото срещу него в същия период друго наказателно дело, за престъпление по чл.209 НК. Ищецът е оправдан и по двете дела, а разграничението на неимуществените вреди, претърпени по всяко от тях следва да се извърши при спазване на указанията в т.11 от ТР №3/05 г. на ВКС, като се вземат предвид броят,характерът и тежестта на деянията, за които ищецът е оправдан по всяко едно от делата, мерките на процесуална принуда, придължителността и фазите на наказателното преследване и причинната връзка с понесените неимуществени вреди, с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е отчел отрицателните изживявания на ищеца като обвиняем и подсъдим за близо двегодишния период на наказателно преследване с досъдебна и съдебна фаза по обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.206 НК, във връзка с което срещу ищеца е предприето 72- часово полицейско задържане и е взета след това мярка за неотклонение „парична гаранция от 1000 лв.”. Така се е съобразил с практиката по чл.290 от ГПК, в която се сочи: Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, вида на взетата мярка за неотклонение, продължителността на задържането под стража; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. / р. по гр.д. №1360/11 г. на четвърто г.о./.
Поради изложеното не са налице основания да допускане на обжалване на въззивното решение и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2993/14 г. от 13.02.15 г.
Осъжда Прокуратура на РБ да заплати на Б. Г. С. 300 / триста/ лв. разноски за тази инстанция, за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: