6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 10.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 43/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във р. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Р. / БЪЛГАРИЯ/”ЕАД, със седалище [населено място] против въззивното определение на Великотърновския окръжен съд № 553/05.11.2010 год., по ч.т.д.№ 1098/2010 год., с което, след отмяна разпореждането на Великотърновския районен съд от 29.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 3394/2010 год. за издаване на заповед № 2267/19.07.2010 год. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т. 2 ГПК срещу солидарните длъжници И. А. К. и К. И. К. в размер на сумите: 89 251.44 евро, дължима главница по договор за банков кредит от 18.06.2008 год. и анекс № 1/ 30.10.2009 год., 6 442.08 евро – просрочена лихва за периода 15.06.- 01. 07.2010 год., 1744 евро, наказателна лихва за просрочие за периода 15.11.2009 год.- 27.07.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 28. 07. 2010 год. до окончателното и изплащане и 6 167.42 лв. разноски по делото, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК и е обезсилен издадения на осн. чл.418, ал.2 ГПК изпълнителен лист с № 2939/ 29.07.2010 год. .
С частната касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, процесуална незаконосъобразност и допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му.
Според частния касатор създадената от процесуалния закон правна възможност претендираните задължения да бъдат установявани по основание и размер към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК в отделен исков процес по предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, изключва наличието на процесуална възможност за съда в заповедното производство да отрече редовността на документа – извлечение от счетоводните книги на Банката- кредитор, от външна страна, само поради допусната една или друга явна техническа грешка в същия.
В инкорпорирано в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване частният жалбоподател въвежда твърдение, че с обжалваното въззивно определение съставът на Великотърновския окръжен съд се е произнесъл по значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с изискванията за редовността на документа от външна страна в хипотезата на чл.417, т.2 ГПК, с оглед удостовереното от него подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, в противоречие със задължителната практика на ВКС. Като израз на същата са посочени определения на отделни състави на ВКС, ТК: № 118/27.01.2010 год.; № 489/21.06.2009 год.; № 463/ 29. 07. 2009 год. и № 505/24.06.2010 год..
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери обжалвания съдебен акт, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и е частично допустима, поради следното:
Производството пред Великотърновски окръжен съд е образувано по частната жалба на солидарните длъжници К. И. К. и И. А. К., с която по реда на чл.419 ГПК е обжалвано разпореждането на Великотърновския районен съд за незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на Банката – заявител по чл.417, ал.1, т.2 ГПК № 2267 от 29.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 3394/2010 год., както и самата заповед, по съображения за нередовност от външна страна на документа по чл.417, ал.1, т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената частна жалба е допустима, на осн. чл.419 ГПК, а по същество основателна, тъй като извлечението от счетоводните книги на Банката – кредитор, документ по чл.417, т.2 ГПК, въз основа на който е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение, не удостоверява точния размер на претендираното вземане, съответно неговата ликвидност, поради което не може да послужи за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Изложени са съображения, че доколкото в депозирания отговор срещу въззивната жалба на длъжниците Банката, в качеството си на заявител в заповедното производство, не е оспорила възражението им срещу издадената заповед за изпълнение, основано на безспорно допусната техническа грешка в изписване началната дата на лихвата за просрочие на дължимата главница, както и че към 19.07.2010 год. е осчетоводена предсрочна изискуемост на сумата 85 251.44 евро, различна от вписаното в документа вземане, възлизащо на 89 251.44 евро, то извлечението от счетоводните книги, като документ по чл.417, т.2 ГПК, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците в конкретния заявен в заявлението размера и този факт се отразява на редовността му , която решаващият съд е оправомощен да проверява и в производството по подадена по реда на чл. 419 ГПК частна жалба.
Определението на въззивния съд, в частта, с която се е произнесъл по законосъобразността на издадената заповед за изпълнение, предмет на ч.гр.д.№ 3394/2010 год. на ВТРС и след постановяване на отмяната и е отхвърлил, като неоснователно, заявлението за нейното издаване е недопустимо, поради което в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС следва да бъде допуснато до касационно обжалване, независимо от липсата на изрично позоваване от страна на жалбоподателя на този порок, самостоятелно основание за касация.
Разгледан по същество в тази му част обжалвания въззивен съдебен акт следва да бъде обезсилен, а производството по частната жалба, касаеща заповедта за изпълнение – прекратено.
В противоречие с трайно установената съдебна практика, създадена по приложението на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, израз на която са определение № 283/17.03.2011 год., по ч.т.д.№ 746/2010 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС, определение № 347/04.06.2010 год., по ч.гр.д.№ 311/2010 год. на ІV-то г.о., определение № 68/18.01.2010 год., по ч.т.д.№ 690/2009 год. на І-во т.о. и др. и в нарушение на процесуалния закон – чл.413, ал.1 ГПК според императива на която разпоредба, издадената заповед за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските и чл. 419, ал.1 ГПК, с чието процесуално правило законодателят е създал възможност за въззивно обжалване единствено на обективираното в заповедта за изпълнение по чл.417, ал.1 ГПК разпореждане за незабавно изпълнение, Великотърновският окръжен съд се е произнесъл по основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и по същество по правилността на последната.
Следователно доколкото произнасянето на въззивния съд е в несъответствие с предоставените му от процесуалния закон правомощия в заповедното производство, като надхвърля границите им, то е недопустимо и този порок налага премахване на произтичащите от същото правни последици.
От своя страна обстоятелството, че в подадената частната жалба, с която въззивният съд е бил сезиран отсъства самостоятелно оплакване срещу заповедта за изпълнение в частта за присъдените разноски, нито са изложени доводи за незаконосъобразност във вр. със същите, то в случая отсъства основание, позволяващо да се приеме, че въззивният съд е сезиран с искане, основано на чл.413 ГПК и по него той дължи произнасяне.
В останалата и част, касаеща постановената от въззивния съд отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3394/2010год. на ВТРС , за обезсилване на издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист и за отхвърляне на заявлението за издаване на изпълнителен лист на основание чл.418, ал.2 ГПК, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Както последователно ВКС поддържа в практиката си, израз на която са и определения: № 254/12.03.2020 год., по ч.т.д.№ 148/2010 год. на І-во т.о. ; № 283/17.03.2011 год., по ч.т.д.№746/2010 год.; № 404/ 08.06. 2010 год., по ч.т.д.№ 444/2010 год. на ІІ-ро т.о. и др., определението на въззивната инстанция, с която същата се произнася по подадена по реда на чл.419 ГПК частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение не подлежи на касационен контрол, тъй като не попада в кръга на изчерпателно посочените от законодателя в чл.274, ал.3 ГПК въззивни съдебни актове, по отношение на които е допустимо факултативно касационно обжалване.
Доколкото със същото само временно – до приключване на спора по предявения установителен иск по чл.422 ГПК, се възпрепятства изпълнението на вземането, то това определение на въззивния съд няма преграждащ по- нататъшното развитие на делото ефект по см. на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С него не се разрешава и материалноправен спор за съществуване на вземането, предмет на заповедното производство, което го изключва и от обхвата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Обстоятелството, че настоящето определение, само се констатира необжалваемостта на въззивния съдебен акт в посочената по- горе негова част, т.е. с него не се прегражда самостоятелно развитието на делото, същото не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
При наличие на приетата частична недопустимост на подадената частна касационна жалба и на постановеното от Великотърновския окръжен съд определение, въведените от частния жалбоподател доводи за неправилност, не подлежат на обсъждане.
Водим от така изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима частната касационна жалба на„Р. /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, със седалище [населено място], вх.№ 11833/23.11.2010 год., в частта, с която е обжалвано определение на Великотърновския окръжен съд № 553 от 05.11.2010 год., по ч.гр.д.№ 1098/2010 год. за отмяна на разпореждането на Великотърновския районен съд № 2267 от 29.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 3394/2010 год. за незабавно изпълнение на парично задължение, инкорпорирано в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 3394/ 2010 год., въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК солидарно срещу длъжниците И. А. К. и К. И. К., двамата от [населено място], обезсилен е издадения въз основа на заповед № 2267/29.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 3394/ 2010 год. в полза на „Р. /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, [населено място] изпълнителен лист № 2939/29.07.2010 год. и е отхвърлено искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист на основание чл.418, ал.2 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА постановеното от Великотърновския окръжен съд определение № 553 от 05.11.2010 год., по ч.гр.д.№ 1098/2010 год., в частта, с която е отменена заповед за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК, по ч.гр.д.№ 3394/ 2010 год. на Великотърновския окръжен съд в полза на „Р. /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, [населено място] срещу солидарните длъжници И. А. К. и К. И. К. за сумите: 89 251.44 евро, главница по договор за банков кредит от 18.06.2008 год. и анекс № 1/ 30.10.2009 год., 6 442.08 евро – просрочена лихва за периода 15.06. – 01. 07.2010 год., 1744 евро, наказателна лихва за просрочие за периода 15.11.2009 год.- 27.07.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 28. 07. 2010 год. до окончателното и изплащане и 6 167.42 лв. разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба вх.№ 15985/ 31. 08. 2010 год., подадена от К. И. К. и И. А. К., двамата от [населено място] в частта, с която се обжалва издадената от Великотърновския районен съд заповед за изпълнение № 2267/ 29. 07.2010 год., по ч.гр.д.№ 3394/ 2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: