О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
Гр.София, 15,07,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 495 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. Д. Ч., гр. В. срещу определение № 1214/13.04.2010г., постановено по ч.гр.д. № 655/2010г. от Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение № 3213/26.02.2010г. по гр.д. № 9042/09г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускането на касационното обжалване.
Ответникът “Е” АД, гр. В. оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иск за признаване за установено, че констативният протокол от 21.05.2009г., съставен от служители на ответника, е неистински документ, въззивният съд е приел, че протоколът представлява частен свидетелстващ документ. Оспорването на верността е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила и поради това се прилага само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на произнасянето от ВКС по въпроса: “съставлява ли констативния протокол частен свидетелстващ документ”. След поставяне на въпроса, частният жалбоподател развива тезата, че протоколът “не съставлява типичен частен свидетелстващ документ”, но без да е изразено становище относно вида на документа.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Произнасянето по частни касационни жалби в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК е предпоставено от допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. В случая, частният жалбоподател е формулирал въпрос, но не е обосновал значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отговорът на заявения въпрос, даден от въззивния съд, съвпада с тезата на частния жалбоподател относно вида на документа. Частният жалбоподател не е мотивирал и правни доводи за допустимостта на иска, като следствие на отговора на въпроса, които да са в противоречие с аргументацията на окръжния съд. В този смисъл, бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, и т.3 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол и разрешението по т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1214/13.04.2010г., постановено по ч.гр.д. № 655/2010г. от Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.