О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
гр. София, 16.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 527 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А” АД, гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Д срещу определение № 2369/15.02.2010г. по ч. гр. д. № 9897/2009г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане от 21.07.2009г. по гр. д. № 32708/2009г. на Софийски районен съд, ГО, 55 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено подаденото от „А” АД, гр. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Д” АД и „К” О. като солидарни длъжници за сумата 5 984,10 лв. и лихва върху нея в размер на 1 415,47 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, к. то са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: необходимо ли е в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се посочва основанието, с оглед на което се претендира солидарна отговорност на посочените длъжници; границите на обхвата на проверката съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК, извършвана от съда, във връзка със степента на конкретизация на обстоятелствата, на к. то се основава искането; как следва да процедира в заповедното производство кредиторът, който има едно и също вземане срещу двама или повече длъжници при липсата на възможност за евентуално съединяване на претенциите му срещу тях.
Ответниците „Д” АД, с. К., Столична община и „К” О. , с. К., Столична община не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Софийски градски съд е приел, че е налице нередовност на подаденото заявление по аргумент за противното от чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като заявителят не е индивидуализирал претендираните парични вземания по отношение на фактическ. основание и предмет по смисъла на чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК – не е индивидуализиран договора за рекламно обслужване с момент на сключване, страни по него, не е посочено и основанието за твърдяната солидарна отговорност на двамата длъжници, както и кой от тях е страна по договора за рекламно обслужване.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Въпросите „необходимо ли е в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се посочва основанието, с оглед на което се претендира солидарна отговорност на посочените длъжници” и „какви са границите на обхвата на проверката съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК, извършвана от съда, във връзка със степента на конкретизация на обстоятелствата, на к. то се основава искането” са релевантни, тъй като са от значение за изхода на делото. Въпросът „как следва да процедира в заповедното производство кредиторът, който има едно и също вземане срещу двама или повече длъжници при липсата на възможност за евентуално съединяване на претенциите му срещу тях” не е релевантен за спора, поради това, че заявителят не е предявил претенциите си в евентуално съединение, нито въззивният и районният съд са изразили становище по него, нито този въпрос е обусловил правните изводи на съдилищата.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не установява, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
По отношение на въпросите за границите на обхвата на проверката съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК, извършвана от съда, във връзка със степента на конкретизация на обстоятелствата, на к. то се основава искането, както и за обема на информация за претендираното вземане в заявлението, е формирана трайна съдебна практика на ВКС, която не е нарушена от въззивната инстанция. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на к. то се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, к. то са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва.
Налице е трайноустановена практика и по въпроса „дали при предявени претенции срещу солидарни длъжници следва да се посочва основанието, на което се претендира солидарна отговорност”, съгласно която ищецът е длъжен да посочи основанието, от което произтича солидарността между ответниците. Тази практика е приложима и по отношение на заявленията по чл. 410 и сл. ГПК, поради това че като способ на защита на субективни права заповедното производство представлява алтернатива на основното исково производство. Претенциите в заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство, ак. такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск. За да имат възможност длъжниците да проведат адекватна защита, е необходимо да бъде конкретизирано дали солидарността произтича от закона или по силата на договор, както и дали с договора е поето едно и също задължение от няколк. лица или солидарността се претендира на базата на сключен договор за поръчителство, или е в резултат на встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. В настоящия случай е посочено, че вземането произтича от договори за рекламно обслужване по три фактури, к. то договори са изпълнени от „А” АД, като изпълнението е прието от „Д” АД в качеството му на представител на „К” ООД. При тези данни не би могла да се извърши преценка от страна на длъжниците солидарността на какво основание се претендира.
Посочените въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито е доказана противоречива съдебна практика. Неоснователно е позоваването на противоречие с определение № 134/18.03.2009г. по ч. т. дело № 120/2009г., ВКС, ТК, І т. о., определение № 332/09.06.2009г. по ч. т. дело № 266/2009г., ВКС, ТК, І т. о., определение № 284/20.05.2009г. по ч. т. дело № 277/2009г., ВКС, ТК, І т. о., определение № 364/08.06.2009г. по ч. т. дело № 385/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 347/03.06.2009г. по ч. т. дело № 368/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 328/08.06.2009г. по т. дело № 209/2009г., ВКС, ТК, І т. о. Различният изход на делата се дължи на различния начин на конкретизация на вземанията. Освен това, по посочените дела не се претендира солидарна отговорност на двама длъжника, а претенциите са заявени срещу един длъжник.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, то не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2369/15.02.2010г. по ч. гр. д. № 9897/2009г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.