О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
С. 19.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№558 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК.
С определение №317 от 10.10.2011г. по гр.д.№971/11г. на ВКС, І ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. В. К. и Р. В. К. срещу решението от 06.04.11г. по гр.д.№1236/05г. на Софийски градски съд.
Съставът на ВКС е приел, че предмет на делото е иск за собственост на реална част от недвижим имот с площ от 340 кв.м. Производството по делото е образувано пред районния съд на 05.07.2002г., при което цената на иска се определя по правилото на чл.55, б.”б” от ГПК /отм./ – ? от данъчната оценка, т.е. цената на иска е 201,45лв. Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска под 5000лв., затова касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане.
Частна жалба срещу това определение е подадена от Н. В. К. и Р. В. К.. Те считат, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС по чл.280, ал.2 от ГПК – определение №49 от 24.03.10г. по гр.д.№1651/09г. на ВКС, І ГО; определение №30/25.02.10г. по гр.д.№1617/09г. на ВКС, І ГО; определение №41 от 09.03.10г. по гр.д.№100/10г. на ВКС, І ГО.
Ответниците в производството Н. И. Г. и К. Г. оспорват жалбата. Подробни доводи за нейната неоснователност развиват в писмен отговор. Претендират и заплащане на разноските за частното производство. Позовават се на актуална практика на ВКС по изменения текст на ал.2 на чл.280 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
С изменението на чл.280, ал.2 от ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. В §25 към ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е въведено правилото, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под висящи производства пред ВКС следва да се разбират тези, по които касационната жалба е подадена преди влизане в сила на посоченото изменение на ГПК. В §26 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е указано, че този закон влиза в сила от деня на обнародването му – т.е. от 21.12.2010г., с изключение на конкретни текстове, сред които обаче не попада този, с който е изменен чл.280, ал.2 от ГПК. Това означава, че по стария ред се разглеждат всички касационни жалби, подадени преди 21.12.2010г., а по новия ред – касационните жалби, подадени на 21.12.2010г. и след тази дата.
В настоящия случай касационната жалба срещу решението от 06.04.11г. по гр.д.№1236/05г. на Софийски градски съд е подадена на 25.05.2011г., следователно допустимостта и следва да се преценява при условията на чл.280, ал.2 от ГПК, след изменението му с ДВ бр.100/2010г. Същественото при това изменение е това, че законодателят е заменил критерия за допустимост на касационното обжалване – вместо обжалваем интерес, вече се преценява цената на предявения иск. При определяне на цената на иска по вещни дела пък е от значение кога е подадена исковата молба. За искови молби, подадени при действието на ГПК /отм./, меродавна е разпоредбата на чл.55, б.”б” от ГПК /отм./, според която цената на иска е равна на ? от данъчната оценка. При искови молби, подадени при действието на ГПК от 2007г., меродавна е разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, според която цената на иска е данъчната оценка.
В настоящия случай искът за собственост е предявен на 05.07.02г., при действието на ГПК /отм./. Следователно цената на иска е ? от данъчната оценка за спорната реална част. Целият имот с площ от 1500 кв.м. има данъчна оценка в размер на 3555лв., а само спорните 340кв.м., които формират спорното материално право, са с данъчна оценка от 805,8лв. Съответно – ? от данъчната оценка на тази част е 201,45лв., както правилно е приел и предходният тричленен състав на ВКС. Тази сума е под прага на чл.280, ал.2 от ГПК в актуалната му редакция, която е приложима в случая, затова правилно касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане.
Практиката на ВКС, на която се позовават жалбоподателите, е постановена при действието на чл.280, ал.2 от ГПК, преди изменението му с ДВ бр.100/2010г., затова е неотносима към настоящия случай.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №317 от 10.10.2011г. по гр.д.№971/11г. на ВКС, І ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: