Определение по т.д. №264/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
гр. София, 03.10.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №264/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] – [населено място] срещу решение от 24.07.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №4626/2009 г., с което е оставено в сила решението на СРС, 46 състав от 25.07.2006 г.,В ЧАСТТА, с която е уважен отрицателният установителен иск на Ч. Е. Я. и Л. Х. Г. срещу касатора за недължимостта на сумата от 1 624,40 лева- част от начислена топлоенергия за периода: 01.10.1999 г. -31.12.2005 г..Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което приема, че предявеният отрицателен установителен иск е частично основателен , съдът приема, че в жилището на ищците през процесния период са топлоотдавали четири броя радиатори , което е констатирано при огледа на вещото лице от техническата експертиза, заключението по която е прието от първоинстанционния съд. При това положение и като е взел в предвид, че ищците не са монтирали в жилището си индивидуални уреди за отчитане на топлинната енергия след 01.11.2002 г. , съдът е приел, че до тази дата дължимата за плащане топлинна енергия се изчислява на база отопляем обем на жилището, съгласно приетите и пред двете инстанции по същество заключения на техническата експертиза. За периода след въвеждане на системата за дялово разпределение/топлинно счетоводство/,то ищците като лица отказали да се включат в тази отчетна система следва да понесат последиците на пар. 69 ал.15 от ЗЕЕЕ/отм./, приложима за частта от процесния период: 01.11.2002 г. до март 2004 г., когато тази разпоредба е отменена с новия Закон за енергетиката /ЗЕ/, а за периода след това :на чл.147 ал.6 от новия ЗЕ, която урежда тези случаи. Въз основа на цитираната нормативна уредба и съобразеното с нея, както и с действителния брой отоплителни тела в обекта на ищците прието от първоинстанционния съд заключение на вещо лице, съставът на въззивния съд е констатирал , че за процесния период от време се получава разлика между отчетената от ответника и действително дължимата стойност на топлинната енергия в размер на 1624,40 лева, до който размер е уважил иска.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а навежда общи оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 от ГПК: правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, без да посочи конкретни такива.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за процесуална незакносъобразност. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.07.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №4626/2009 г., Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.