О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 03.11. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………… октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 520/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Д. Н. Ц., приподписана от адвокат Ст. И. , срещу определение № 348 от 29.04.2008 г. по ч. гр. д. № 885/08 г. на Софийския градски съд. В изложението за допускане на касационно обжалване са развити два определящи за изхода на делото въпроси, произнасянето по които от Върховния касационен съд според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците С. Р. М., И. и Н. Б. М. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество намират частната жалба за неоснователна, Ц. Н. Ц. не е взела становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение без уважение е оставена частна жалба срещу решение от 15.10.2007 г. по гр. д. № 23801/06 г. на Софийския районен съд в частта с характер на определение, с която на основание чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ е постановено касаторът и Ц. Н. Ц. да ползуват допуснатия до делба недвижим имот, за което всеки от тях да заплаща на С. Р. М., И. и Н. Б. М. сумата 23.33 лева месечно, считано от влизане на определението в сила до приключване на делото за делба с влязло в сила решение по извършването й.
Подадената частна касационна жалба е недопустима с оглед въведения с нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК критерий за допустимост на касационното обжалване “обжалваем интерес”. П. не е законово определено. Логиката налага тълкуване на разпоредбата в смисъл на материалното благо, което е предмет на съдебния акт, съответно на обжалваната част от него. По исковете за парични вземания, към която категория спадат и исканията за присъждане на суми срещу ползуването на делбения имот, обжалваемият интерес се формира от цената на иска – чл. 69 ГПК, и съставлява обжалваната част от съдебния акт. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК по периодични платежи за неопределено време, както е в разглеждания случай, обжалваемият интерес е съизмерим със сбора на платежите за три години. В случая това е сумата 839.88 лева, дължима на всеки от предявилите претенция съделители. Следователно, въззивното определение попада в ограничението за допустимост на касациноното обжалване с оглед обжалваемия интерес, установен от законодателя на 1 000 лева. Затова частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
С оглед на този резултат, искането за спиране изпълнението на обжалваното въззивно определение на основание чл. 277, изр. 2 ГПК, също следва да се остави без разглеждане
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от Д. Н. Ц. срещу определение № 348 от 29.04.2008 г. по ч. гр. д. № 885/08 г. на Софийския градски съд, както и искането за спиране изпълнението на същото определение на основание чл. 277, изр. 2 ГПК.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: