1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
С., 3.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1428 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Б. от АК-С., против въззивно решение № 3536 от 15.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 3999/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, І брачен въззивен състав, с което като е потвърдено решение № ІІІ-113-3 от 01.02.2011 г. на Софийския районен съд, 113 с-в, постановено по гр.д. № 11420/2010 г., са уважени исковете с правно основание чл. 150 СК като В. Д. Г. е осъдена да заплаща на основание чл. 143, ал. 2, вр. с чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК на малолетните си деца Л. Т. Г. и Б. Т. Г., действащи чрез своя баща и законен представител Т. Б. Г., месечна издръжка в размер на по 160 лв. за всеки от тях, считано от 09.09.2010 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, със законните последици, като исковете за разликата над присъдения размер от по 160 лв. месечно до пълния претендиран размер от по 800 лв. месечно, са отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени исковете за изменение на присъдената месечна издръжка на малолетните деца в посочените размери, е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила относно обсъждането на доказателствата по делото и необоснованост. Посочените основания за допускане на касационно обжалване е разрешаването на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са: може ли критерий за определяне на цялостна необходимата месечна издръжка за дете да бъдат по-големите материални възможности на единия или на двамата родители спрямо средно установения месечен доход на страната; представляват ли трайно увеличение на дохода на дължащия издръжка сумите, получени от допълнителен трудов договор или граждански такъв, който към момента на постановяване на решението е прекратен по инициатива на работодателя; личен ли е разходът за изплащане на кредит за покупка на единствено жилище при договорен между страните разширен режим на лични отношения с децата, съобразно който те пребивават при задълженото да заплаща издръжка лице по 10 дни всеки месец, половината от всички ваканции, национални и официални празници и един месец през лятото и следва ли при разпределяне на дължимата издръжка за децата между двамата родители, да бъдат отчетени грижите за отглеждането и възпитанието им от страна на родителя, на който е определен разширен режим на лични отношения с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК. Представена е съдебна практика, а именно Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС и Решение № 559 от 20.02.1970 г. по гр.д. № 37/70 г. на ІІ г.о. на ВС.
Ответниците по касационната жалба Б. Т. Г. и Л. Т. Г., действащи чрез своя баща и законен представител Т. Б. Г., чрез пълномощника си адв. Е. Л. от АК-С., писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 150 СК, с обжалваем интерес над 5000 лв, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение, въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение, е увеличил присъдена с решение по гр. д. № 453/2007 г. на Павликенския районен съд, месечна издръжка на детето Б. Т. Г., [дата на раждане] от 80 лв. на 160 лв. и на детето Л. Т. Г., [дата на раждане] от 80 лв. на 160 лв., считано от 09.09.2010 г. Съдът е приел, че са налице условията на чл. 150 СК – нараснали са нуждите на малолетните деца, а и майката разполага със значителни доходи и може да дава издръжка в по-голям размер. В тази връзка съдът е приел, че съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условията на живот, необходими за развитието на ненавършилите пълнолетие деца. В конкретния случай, изхождайки от многократно по-големите материални възможности и на двамата родители спрямо средно установения месечен доход за страната/бащата в размер на 1 464 лв. месечно възнаграждение и реализиран едногодишен доход от наем в размер на 54 180 лв., а майката месечно възнаграждение в размер на 2 821 лв. и допълнителен годишен доход от 3 000 лв./, съдът е определил цялостната необходима месечна издръжка на двете деца Б. и Л. в размер на около 320 – 330 лв. на всяко дете, от които майката да заплаща по 160 лв. на всяко едно от тях. Определяйки този размер съдът е отчел и обстоятелството на разширения режим на лични отношения на майката с децата, която фактически около 1/3 от месеца полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието им и съответно на това прави и разходи изцяло за задоволяване на техните потребности през този период.
При тези данни настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените от касаторката правни въпроси. Те са от значение за изхода на делото, но въззивният съд при постановяване на решението си е съобразил постоянната и задължителна практика на ВКС по тях. Така по първите два въпроса, а именно – може ли критерий за определяне на цялостна необходимата месечна издръжка за дете да бъдат по-големите материални възможности на единия или на двамата родители спрямо средно установения месечен доход на страната; представляват ли трайно увеличение на дохода на дължащия издръжка сумите, получени от допълнителен трудов договор или граждански такъв, който към момента на постановяване на решението е прекратен по инициатива на работодателя, съдът е съобразил задължителната съдебна практика, застъпена в т. 4 и т. 8 на ППВС № 5/1970 Г., в които е изразено разбирането, че възможността на лицето, което дължи издръжка е основание за даване на издръжка и показател за размера й като тази възможност е винаги обективна и конкретна, а за да се уважи искът по чл. 86 СК/отм./, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Преценката на съдилищата за това дали да бъде увеличен размерът на вече присъдена издръжка дължима се от родител на дете, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество. В случая въззивният съд е приел в съответствие с тази задължителна съдебна практика, че с оглед събраните по делото доказателства е установено, че нуждите на малолетните деца са нараснали, нараснали са и доходите на техните родители, т.е. налице е изменение на обстоятелствата по см. на чл. 150 СК и исковете за увеличение размера на месечната издръжка на децата са основателни в присъдените размери.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по въпросите относно това личен ли е разходът за изплащане на кредит за покупка на единствено жилище при договорен между страните разширен режим на лични отношения с децата, съобразно който те пребивават при задълженото да заплаща издръжка лице по 10 дни всеки месец, половината от всички ваканции, национални и официални празници и един месец през лятото и следва ли при разпределяне на дължимата издръжка за децата между двамата родители, да бъдат отчетени грижите за отглеждането и възпитанието им от страна на родителя, на който е определен разширен режим на лични отношения с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, тъй като първият не е обусловил изхода на делото, тъй като при определяне на дължимата месечна издръжка съдът изхожда от интересите и нуждите на децата и възможностите на родителите, а вторият въпрос е решен в съответствие със задължителната съдебна практика, посочена по-горе и предвид конкретиката на случая се отнася до обосноваността на изводите на въззивния съд при определяне размера на дължимата месечна издръжка от родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, но е определен разширен режим на лични отношения с децата, което е относимо към правилността на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, а не е свързано с допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. След като по поставените въпроси решението е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, не е приложимо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, ако произнасянето на съда по тези въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, както и при значително отклонение от установената съдебна практика, каквото в случая не се установява. В случая приложимите законови норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. В тази връзка направените доводи от касаторката обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3536 от 15.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 3999/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, І брачен въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 69179 от 22.07.2011 г. на В. Д. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: