1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 30.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май ,две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1101/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. Д. М.,чрез адв. Л. Д. срещу решение №34 от 05.07.2018г по в.гр.дело № 128/2018г. на Бургаски апелативен съд , в частта с което е потвърдено решение № 13 от 01.13.2018г по гр.д № 275/2017г . на Сливенски окръжен съд по отхвърления иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от неприключило в разумен срок досъдебно разследване по чл.6 §1 КЗПЧОС в частта ,с която потвърдено отхвърляне на иска по чл.2б, ал.1 ,вр ал.3 ЗОДОВ до пълния предявен размер от 20 000 лева над присъдените от първоинстанционния съд 5000 лева обезщетение , както и в частта,в която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Сливенски ОС по този иск , обезщетението е намалено от Бургаски апелативен съд и искът е отхвърлен за разликата над сумата 2500 лева,приети като справедливо обезщетение за неимуществените вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП 56/2013г по описа на РУ МВР Т.,пор.№528/2013г, вх.№727/2013г на РП С..
Искът за неимуществени вреди е уважен на първа инстанция в размер на 5000лв.Присъденото обезщетение е прието за прекомерно от въззивния съд и намалено. Прилагайки критерия на чл. 52 ЗЗД Бургаски АС е изтъкнал ,че независимо от спирането на производството в досъдебна фаза, считано от 23.05.2013г и невъзобновяването му до момента , висящността продължава вече 4 години и 10 месеца , делото се води срещу неизвестен извършител и не е приключило в рамките на разумния срок по чл. 6, пар.първи от Конвенцията , нарушен е бил и принципа в чл.22,ал.2 НК,но за справедливият размер на обезщетението е съобразено ,че по- голяма част от неприятните изживявания , стреса и негативните емоции ,преживяни от ищеца са резултат от самата кражба и имота му , като Прокуратурата следва да отговаря за вредите причинени от забавянето на разследването,за размера на обезщетенията в тези случаи съдът е приел да е от значение регламентираният максимален размер в 60а , ал.3 ЗСВ и практиката ЕСПЧ , с която същият е съобразен.
Също така, Сливенски ОС е приел съпричиняване от ищеца за забавянето на водено досъдебно разследване на престъплението кражба. Този извод въззивният съд също е ревизирал,като е отхвърлил довода на Прокуратурата за съпричиняване.От факта,че пострадалият е уведомил полицейските органи не веднага след извършването на деянието и не веднага след като е посетил имота си на 27.05.2012г,не може да се направи извод, който да доведе но намаляване на обезщетението за вредите от забавяне на разследването, тъй като няма причинна връзка.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва очевидна неправилност на решението съгласно чл. 280 ал.2 ГПК ,тъй като според защитата при определяне на обезщетението съгласно чл. 2б ЗОДОВ по размер въззивният съд се е считал обвързан и ограничен от размерите по чл.60а,ал.3 ЗСВ , което е очевидно незаконосъобразно. Изтъква се , че въззивният съд се е произнесъл по три правни въпроса по които се поддържа да е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК :
1. Забавеното подаване на жалба до РПУ за многократни посегателства срещу собствеността–престъпления по чл.195, ал.1т.3 НК(взломни кражби)води ли до намаляване размера на присъденото на основание чл.5,ал.2 ЗОДОВ по иска за вреди на основание чл. 2б,ал.1 ЗОДОВ и в кои случаи
2. Има ли причинна връзка между бездействието на Прокуратурата при разкриване на престъпленията в разумен срок съгл. чл.6, §1 от Конвенцията и претърпените от пострадалите лица имуществени вреди,представляващи стойността на откраднатите им вещи,как следва да се оценяват имуществените вреди в производството по чл. 2б , ал.1 ЗОДОВ
3.При условие ,че по делото е представен пълен списък с всички откраднати вещи,има ли основание съдът да не допусне поискана от ищеца експертиза.
Не е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр.отд.намира,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване
Не се аргументира основание за допускане до касационно обжалване по критерия на чл.280 , ал.2 ГПК , доколкото въззивният съд не е приемал в мотивите си ,че е обвързан , или ограничен в прилагането на чл. 52 ЗЗД от лимитите на обезщетения, предлагани на пострадали в споразумителната процедура ,а е изтъкнал че съобразява максималния размер на обезщетенията, изплащани по реда на чл. 60а, ал.3 ЗСВ като съобразен с практиката на ЕСПЧ, както и с икономическите условия на живот в България през исковия период , т.е не е допусната сочената от ищеца очевидна неправилност при прилагането на закона–чл. 52 ЗЗД.
Не е налице основанието по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по формулираните въпроси .
С поставянето на първия въпрос не отговорено на общото изискване в чл.280 , ал.1 ГПК, като няма връзка с решаващите съображения на съда , в решаваща за изхода на делото насока. Въззивният съд ,постановил обжалваното понастоящем решение не е приемал ,че забавеното подаване на жалба до РПУ от ищеца води до намаляване размера на присъденото на основание чл.5,ал.2ЗОДОВ ,а тъкмо обратното – ревизирал е изводите на Сливенски ОС в тази насока като е изтъкнал ,че ищецът не е допринесъл за забавянето .
Вторият формулиран въпрос има отговор, обусловен от фактите и връзките между фактите във всеки конкретен случай,т.е поставен е фактически,а не правен въпрос,който да предпостави необходимостта ВКС да дава тълкуване на неясна, или неточно прилагана правна норма в приложното поле на основанието по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК.
Третият поставен в изложението въпрос преформулира единствено касационно оплакване. Освен това липсва правно съдържание на въпроса, конкретизирано в общата правна рамка на приложимия спрямо конкретното искане процесуален закон,тъй като условието, посочено във въпроса (представен е пълен списък с всички откраднати вещи) няма връзка с основанията за съдебна преценка по допустимостта и относимостта на самото искане по доказателствата. Правилото е ,че въззивният съдът не допуска доказателства, когато възможността за ангажирането им е преклудирана – както е констатирано и в случая , а експертиза съдът назначава и по служебна преценка,но когато има необходимост от специални знания.
В заключение , не е отговорено на общия селективен критерии на чл. 280 ал.1 ГПК, както и на специалния по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК при формулирането на правни въпроси .
Воден от горното ,Върховен касационен съд ІІІ
г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №34 от 05.07.2018г по в.гр.дело № 128/2018г. на Бургаски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .