О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
гр. София, 05.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 711 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 14.06.2012 год. по гр. д. № 1029/2012 год. Варненският окръжен съд, при повторно въззивно разглеждане на делото след отмяна на предходното му решение, е потвърдил изцяло първоинстанционното решение от 7.06.2010 год. по гр. д. № 4650/2007 год. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. И. Ш. и М. П. Ш. против [фирма] искове по чл. 109 ЗС – за освобождаване и възстановяване от дружеството на пътя за преминаване към собствения им имот № * по кадастралната карта на [населено място], представляващ имот с кадастрален № * и за премахване на построената от дружеството в този имот сграда, като неоснователни.
Ищците М. и М. Ш., чрез пълномощника им адв. А. П., обжалват въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искат отмяната му, като вместо това искът по чл. 109 ЗС бъде уважен с присъждане на направените разноски.
В съдържащото се в самата жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се на противоречие с цитираната съдебна практика при произнасянето по правните въпроси, свързани най-общо с възможността съсобственикът да защити правото си на собственост върху един съсобствен имот при унищожаването му от другия съсобственик, възможността за защита на правото на собственост при неоснователно действие, изразяващо се в засягането на имота от строеж на сграда, попадаща върху спорния имот /път/ и при наличие на нарушения на техническите правила и норми. Поставен е и процесуалноправен въпрос, свързан с процедирането на въззивния съд при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното му решение, при несъобразяване с указанията в отменителното решение. Приложена е и цитираната съдебна практика.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв. Ст. С. оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. Претендира заплащане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното:
Въззивният съд приел в обжалваното решение, че в случая не е установено от ищците при условията на пълно и главно доказване извършването на неоснователни действия от страна на ответника върху спорния имот, и с оглед наличието на законосъобразно извършено строителство на сградата в имота на ответниците, наличието на самостоятелен достъп до имота на ищците по предвижданията на плана намерил искът по чл. 109 ЗС за неоснователен. Обосновал е извода си със заключенията на техническите експертизи относно спазване на отстоянията при строителството на сградата в имота на ответника, като не е кредитирал свидетелските показания, установяващи наличието на строителни отпадъци върху пътеката, като неотразяващи преки и непосредствени впечатления на свидетелите относно обстоятелството те да са в резултат на това строителство. Съдът се е позовал и на констатацията на експерта относно липсата на отреждане по плана за спорната пътека.
Въпросът за възможността съсобственик да защити правото си на собственост върху общата вещ срещу другия съсобственик, за противоречивото произнасяне по който касаторите се позовават на решение № 139 от 23.11.1985 год. на ОСГК, не е обусловил правните изводи в обжалваното въззивно решение, тъй като съдът не е отрекъл тази възможност на ищците, черпещи основание за предявяването на иска по чл. 109 ЗС от твърденията им за наличие на съсобственост върху спорния имот. Приемайки иска им за неоснователен, съдът се е позовал на събраните доказателства, установяващи липса на твърдените неоснователни действия от страна на ответника, с които да пречи или ограничава твърдяното право на съсобственост върху този имот. И вторият поставен въпрос, относим към същността на неоснователното действие при строеж на сграда в съседен имот, при нарушение на техническите норми относно отстоянията и изискванията на плана, е неотносим към решаващия извод в обжалваното решение. Съдът е приел, че не е налице неоснователно действие, твърдяно от ищеца, поради което и позоваването на решение № 132 по гр. д. № 66/2009 год. ІІ г. о. на ВКС е неотносимо, тъй като то касае съответствието между търсената защита и вида на нарушението. Същото съображение се отнася и към приложеното решение № 1291 по гр. д. № 1038/92 год. ІV г. о. ВС, в което изводът е обусловен от установяване на други факти по делото, което не може да обоснове извод за противоречиво произнасяне по поставения въпрос. Извън горното поставените в изложението материалноправни въпроси са били предмет на обсъждане при допускане на първата касация по делото, при която предходното въззивно решение е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане с конкретни указания за изясняване на регулационния статут на имотите и предвижданията по плана за същите, защита на правото на собственост върху които се търси с предявения иск по чл. 109 ЗС. Д. на касаторите за неизпълнение на тези указания представлява касационно оплакване за неправилност на решението поради процесуално нарушение, но не и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Конкретно такова не се и сочи в изложението именно поради горното съображение.
Касационни основания за неправилност на изводите на въззивния съд са и развитите съображения за неспазване на строителните правила и норми при изграждането на сградата в имота на ответника, които обаче не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящето производство, а при разглеждане на делото при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като не се установи поставените от касаторите въпроси да са обусловили решаващия извод за неоснователност на предявения иск, както и не е налице противоречие с представената съдебна практика, релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, както и това по т. 3, за което липсват и конкретни съображения.
С оглед този изход касаторите следва да понесат направените от ответника разноски в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящето производство, съгласно чл. 81 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1190 от 14.06.2012 год. по гр. д. № 1029/2012 год. на Варненския окръжен съд по подадената от М. И. Ш. и М. П. Ш. от [населено място], чрез адвокат А. П., касационна жалба против него.
Осъжда М. И. Ш. и М. П. Ш. от [населено място], [улица] да заплатят на [фирма], [населено място], представлявано от Г. М. Г. направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: