8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 05 юни 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4927/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г., Г. П. К. и П. Г. П., тримата от [населено място], чрез адвокат В. З., срещу въззивно решение № 111 от 01.07.2016 г. по в. гр. дело № 262/2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3 от 19.02.2016 г. по гр. дело № 151/2015 г. на Разградския окръжен съд, в частите му, с които: 1/ се отнема в полза на държавата, представлявана от К. о.на н. п.и. следното имущество, собственост на Г. П. К.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1.11, с предназначение жилище, апартамент с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11, придобит с НА №64, т.6, рег. № 5631, дело № 461 от 02.08.2011 г. за сумата 42 000 лв., при пазарна стойност към момента на придобиване 68 400лв., на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ жилищна еднофамилна, едноетажна сграда с идентификатор 61710.504.37.1, със застроена площ 80 кв.м. и приземен етаж от 80кв.м., построена в поземлен имот – общинско дворно място с площ 348кв.м. с идентификатор 61710.504.37, придобит с НА № 123, т.2, рег. № 5068, дело № 278 от 18.08.2011 г. за сумата 5 000 лв., на основание чл.62 ЗОПДНПИ; лек автомобил М., модел Ц ……, рег. [рег.номер на МПС] , рама ………….., двигател ………….., придобит на 25.08.2007 г. за сумата 500 евро /левова равностойност 977,92 лв./, при пазарна стойност към момента на придобиване 4800 лв., а към настоящия момент – 2 500 лв., на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; сумата 3 500 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил Б…. 525ТДС с рег. [рег.номер на МПС] , рама …………….., на основание чл. 72 ЗОПДНПИ; сумата 7 000 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил Б… 530Д с рег. [рег.номер на МПС] , рама ……………….., на основание чл. 72 ЗОПДНПИ; сумата 14 049,46 лв., представляваща облага от незаконно придобито имущество по банкова сметка с IBAN…………………… 3767 00 в лева в Ц. АД с титуляр Г. П. К., на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; сумата 3 903 лв., представляваща внесена сума от трето лице без установен законен източник, на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; сумата 90 906,94 лв., представляваща внесена сума по спестовен влог с IBAN ………………….. в евро в Банка П. Б. АД, с титуляр Г. П. К., на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; 2/ се отнема в полза на държавата, представлявана от К.за о. на н. п. и., следното имущество, собственост на С. Г. Г.: 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710. 505.2366.1.12, с предназначение жилище, апартамент с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 12, придобит с НА №28, т.5, рег. №6285, дело №469 от 02.11.2010 г. за сумата 43 028,26 лв., при пазарна стойност към момента на придобиването на целия имот 75 200 лв., на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; сумата 606,31 лв., представляваща внесени средства без установен законен източник по срочен депозит № 17130648 в евро в Б. Д. ЕАД с титуляр С. Г. Г., на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; сумата 19 558,30 лв., представляваща внесени средства без установен законен източник по срочен депозит № 17871615 в евро в Б.Д. ЕАД с титуляр С. Г. Г., на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; сумата 140,45 лв., представляваща изплатени лихви по срочен депозит № 17871615 в евро в Б.Д. ЕАД с титуляр С. Г. Г., на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; сумата 95 487,53 лв., представляваща внесени средства без установен законен източник по банкова сметка № …………………. в евро в О. АД с титуляр С. Г. Г., на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; сумата 225,31 лв., представляваща изплатени лихви по банкова сметка № ………………… в евро в О. АД с титуляр С. Г. Г., на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; 3/ се отнема в полза на държавата, представлявана от К.за о. на н. п. и., следното имущество, собственост на П. Г. П.: 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1.12, с предназначение жилище, апартамент с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 12, придобит с НА №28, т.5, рег. №6285, дело № 469 от 02.11.2010 г. за сумата 43 028,26 лв., при пазарна стойност към момента на придобиването на целия имот 75 200 лв., на основание чл. 62 ЗОПДНПИ; 4/ Г. П. К., С. Г. Г. и П. Г. П. са осъдени да заплатят по сметка на ОС Разград държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 16 313,49 лв. и 5/ Г. П. К., С. Г. Г. и П. Г. П. са осъдени да заплатят на К. за о. на н. п. и. сумата 1 402,59 лв. за направените деловодни разноски. С въззивното решение Г. П. К., С. Г. Г. и П. Г. П. са осъдени да заплатят на К.за о. на н.п.и. сумата от 12 124 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1, вр.ал. 8 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К.за о.на н.п. и., [населено място], не е представил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ. С постановления от 13.02.2014 г. на О. при Р. С. Г. Г. и Г. П. К. са привлечени като обвиняеми – първата за престъпления по чл.255, ал.3, чл.212, ал.1 и по чл.253, ал.5, вр. ал.3, т.2, вр.ал.1, пр.2, вр. чл.26 НК, а вторият за престъпления по чл.255, ал.3, чл.159б, чл.155, чл.253, ал.5, вр. ал.3, т.2, вр.ал.1, пр.2, вр. чл.26 НК, всички попадащи в обхвата на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, т.е. налице е изискуемата предпоставка за установяване на незаконно придобито имущество. По така предявеното обвинение е сключено на 03.04.2014 г. споразумение по НОХД №119/2014г. по описа на Р., с което е прието за установено извършването на част от деянията, определено е наказанието, както и е отнет в полза на държавата магазин №16, находящ се в [населено място], [улица], на основание чл. 253, ал. 6 НК.
Въз основа на изслушаните пред първоинстанционния съд СИЕ от 07.12.2015г. и 11. 01.2016 г. е направен извод, че общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на Г. П. К., С. Г. Г. за периода 26.02.2004 г.- 26.02.2014 г. възлиза на 98 987,39 лв. Тази сума съставлява сбор от няколко такива, първата от които – сумата от 21 171, 28лв., са доходи, получени от Г. К. от дейност в чужбина. В горната сума се включват още и сумите от продажбите на два леки автомобила, които са били придобити от Г. К. преди проверявания период /съответно през 2002 г. и 2003 г./, но са отчуждени от него в този период като за първия пазарната стойност към датата на отчуждаване съгласно С. е в размер на 2 500 лв., а за втория 2 800 лв. и тези стойности са посочени в СИЕ. Включени са още и сумите, преведени от Териториално митническо управление по сметка на Г. К. през 2011 г., както и преведените по същата сметка общо 3000лв. през 2013 г. и 2014 г. с основание „заем по договор”. Включени са и признатите от КОНПИ дарения на суми с договори с нотариално заверени подписи от 2009 г. и 2010 г. съответно 25 000лв. и 15 000 евро с левова равностойност 29 337,45 лв. или общо 54 337,45 лв., както и всички получени от С. Г. суми като социални помощи и доходи от трудови правоотношения, последните установени по осигурителна информация. Не са включени в приходната част на анализа твърдените от ответниците по исковете суми съответно за 2009 г. в размер на 170 048 евро, за 2010 г. в размер на 170 048 евро, за 2011 г. в размер на 174 219 евро и за 2012 г. в размер на 43 427 евро. Според въззивния съд не е доказано придобиването на тези суми. Действително съгласно представените документи: удостоверение за регистрация от 18.04.2004 г., издадено от кметство на [населено място], Германия, за регистрацията на Г. П. К. на посочения адрес в [населено място]; удостоверение съгласно §5 от Закона за свободно движение/ЕС от 28.07.2008 г., издадено от същото кметство; договор от 15.03.2009 г., сключен между фирма „К. с. К. В.”, Х. и Г. П. К.; регистрация за професия на осн. чл. 14 и чл. 55 от Закон за свободните професии от 22.10.2009 г., издадена от Камара за свободни професии и занаяти [населено място], се установява, че Г. К. като собственик на предприятие с дейност „отдаване на помещения под наем за занаятчийски цели” и договор за наем от 08.09.2011 г. Г. К. е имал право да пребивава в Германия и да упражнява горепосочената свободна професия – отдаване под наем на помещения за занаятчийски цели. Няма доказателства обаче, че от тази дейност той е реализирал горепосочените приходи. Г. П. К. е обжалвал пред съответния орган в Германия така начислените му данъчни задължения въз основа на извършената проверка с твърдения, че не е реализирал печалба в посочените размери, като няма данни за окончателния акт по предприетото обжалване. От постановленията за привличане на обвиняеми и споразумение по НОХД №119/2014 г., а и съгласно признанията на страната, които съдът е кредитирал, тъй като установяват неизгодни за нея факти, дейността, от която Г. К. е реализирал печалби в Германия в периода 2009 г.-2012 г., а именно „отдаване на помещения под наем за занаятчийски цели”, съставлява отдаване на помещения под наем за проституция. Същата дейност съставлява престъпление по българското законодателство – чл. 155, ал. 2 НК, като е и едно от престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение по ДП №16/2012 г.
В проверявания 10-годишен период, а именно от 26.02.2004 г. до 26.02.2014 г., Г. П. К., С. Г. Г. и П. Г. П., от които първите двама са били във фактическо съжителство през целия период и понастоящем, а третият е техен син, придобили имущество, както следва:
С. Г. – на 06.02.2009 г. магазин №16, находящ се в [населено място], [улица] площ от 18,97 кв.м., с идентификатор 61710.505.4310.1.16, с пазарна стойност към датата на придобиване 20 000 лв., който имот на осн. чл.253, ал.6 НК е отнет в полза на държавата в хода на наказателното производство.
С. Г. и П. П. при равни квоти – на 02.11.2010 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1.12, с предназначение жилище, апартамент с адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.12, с пазарна стойност към датата на придобиване 67 304 лв., а понастоящем 60 960лв.
Г. К. – на 02.08.2011 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1.11, с предназначение жилище, апартамент с адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.11, с пазарна стойност към датата на придобиване 58 430 лв., а понастоящем 55 000 лв.
Г. К. на 18.08.2011г. недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ жилищна еднофамилна, едноетажна сграда с идентификатор 61710.504.37.1, със застроена площ 80 кв.м. и приземен етаж от 80 кв.м., построена в поземлен имот – общинско дворно място с площ 348 кв.м. с идентификатор 61710. 504.37 с пазарна стойност към датата на придобиване 5 000 лв., а понастоящем 54 000 лв.
Г. К.: 1/ лек автомобил М., модел Ц…., рег. [рег.номер на МПС] , придобит на 25.08.2007 г. за сумата 500 евро /левова равностойност 977,92 лв./, при пазарна стойност към момента на придобиване 5 000лв., а към настоящия момент – 2 500 лв.; 2/ лек автомобил Б. 5…… с рег. [рег.номер на МПС] , придобит на 23.02.2007 г. за сумата от 5 750 евро и продаден на 08.04.2009 г. с пазарна стойност към датата на отчуждаване 3 500 лв.; 3/ лек автомобил Б.5..Д с рег. [рег.номер на МПС] , придобит на 21.05.2008 г. за сумата от 14 000 евро и продаден на 20.11.2009 г. с пазарна стойност към датата на отчуждаване 7 000 лв.
С. Г.: лек автомобил Ф., модел П., рег. [рег.номер на МПС] , придобит на 25.04.2007 г. за сумата от 500 евро и продаден на 02.07.2007 г. с пазарна стойност към датата на отчуждаване 2 000 лв.
С. Г.: сумите 606,31 лв., 19 558,30 лв., 140,45 лв., 95 487,53 лв., 225,31 лв., представляващи депозити и изплатени лихви по банкови сметки /без сметки, по които са превеждани социални помощи и детски добавки/.
Г. К.: сумите 14 049,46 лв., 3 903 лв., 91 061,17 лв., представляващи депозити, преведени от трети лица суми и изплатени лихви по банкови сметки /без внесените суми, за които е установен законен източник/.
В същия период издръжката на проверяваните лица и семейството им възлиза на 106 848,25 лв., разходите за задгранични пътувания на 124 501,38 лв., платените публично правни задължения на 986,31 лв. Получените доходи възлизат на 98 687,38 лв. Придобито е имущество в общ размер от 420 412,05 лв., като несъответствието е значително – в размер на 554 060,61 лв.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд е приел, че сборът от стойностите на придобити недвижими имоти, МПС и внесените от въззивниците суми по банкови влогове /без установен законен източник/ в проверявания период възлиза на 416 992, 94 лв. Налице е несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 250 000 лв., което е значително по см. на §1, т.7 ДР на ЗОПДНПИ. При констатираното значително несъответствие в имуществото на атветниците по исковете и при липсата на установен законен източник за придобиването му е направен извод, че същото е незаконно придобито, с оглед което подлежи на отнемане в полза на държавата.
Касаторите са изложили съображения, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1/ по процесуалноправния въпрос относно обвързващата материална сила на официалния свидетелстващ документ – твърди се противоречие с решение № 76 от 10.07.2012 г. по т.д. № 490/2011 г. на ВКС, І т.о. и решение № 44 от 03.08.2010 г. по т.д. № 678/2009 г. на ВКС, І т.о.; 2/ по материалноправния въпрос относно необходимостта от връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото – твърди се противоречие с ТР № 7/2013 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. Към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е приложено и решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр. дело № 5166/2008 г. на ВКС, ІV г.о.
Освен това се твърди, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: реализираните в чужбина доходи, законно придобити по местното законодателство, следва ли да се третират като незаконно придобити, ако законодателството на Р България ги регламентира като доходи от престъпна дейност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 111 от 01.07.2016 г. по в. гр. дело № 262/2016 г. на Варненския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
По първия поставен от касаторите в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице произнасяне на въззивния съд по същия, въпросът не е от значение за формиране решаващата воля на съда, поради което липсва общата предпоставка за достъп до касационно обжалване. В обжалваното решение не е прието, че официалният свидетелстващ документ не доказва с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили, така както е посочено в документа, а е направен извод след анализ на всички доказателства по делото, че не е доказано придобиването на паричните суми, които данъчните органи служебно са начислили като доходи, защото самият ответник е обжалвал данъчния акт, той не е влязъл в сила и по делото няма доказателства за резултата от предприетото от него обжалване. При тези решаващи мотиви на въззивния съд последният повдигнат въпрос също е правноирелевантен, защото е прието, че не е доказано да има реализирани в чужбина доходи, законно придобити по местното законодателство. Вторият повдигната въпрос е неотносим. Необходимостта от връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, с оглед ТР № 7/2013 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС се отнася за приложното поле на отменения ЗОПДИППД, а не за сега действащия ЗОПДНПИ, по който се развива настоящото производство. По ЗОПДНПИ се отнема имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, а не само имуществото, придобито от престъпна дейност. Ето защо трябва да се приеме, че според ЗОПДНПИ не е необходимо да има връзка между извършеното престъпление от страна на проверяваното лице и придобитото от него имущество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 01.07.2016 г. по в. гр. дело № 262/2016 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.