О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
С. 09.05.2014 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдия Богданова гр.д. № 1688 по описа за 2014 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. М., подадена чрез адвокат Р. К. срещу въззивно решение № 177 от 8.11.2013 г. по гр.д. № 360/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 669 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 25/2012 г. на Варненския окръжен съд е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, че Р. С. М. дължи на С. Д. И. сумата 127 000 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 24.07.2006 г. с нот.заверка на подписите, за която е издадена заповед № 7486 от 29.08.2011 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 12726/2011 г. на В..
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според жалбоподателката въпросите: длъжен ли е съдът във всички случаи да изследва каква е прикритата сделка и кога се е породила тя, във връзка със заявеното възражение за нищожност на договора, поради привидност и следва ли да бъде уважено доказателствено искане за назначаване на експертиза за установяване наличието или не на кражба на подпис, са от значение за изхода на делото, а даденото от съда разрешение е в противоречие с практиката и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В противоречие с приетото в решение № 133 от 12.07.2010 г. по т.д. № 946/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. бил отказът на съда да допусне поисканата експертиза.
Ответникът С. Д. И. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, с което предявеният установителен иск е уважен, като е признато за установено, че И. има срещу жалбоподателката вземане в размер на сумата 127 000 лв., Варненският апелативен съд е приел, че между страните по делото на 24.07. 2006 г. е сключен договор за заем, по който жалбоподателката е заемополучател, а ответника по жалбата заемодател. Прието е също така, че в него е обективирана разписка за получената от жалбоподателката сума от 127 000 лв., като това се осъществило на 21.07.2006 г. Въз основа на изслушаните по делото експертизи съдът е приел, че договора за заем не е подправен /не е налице наслагване на подпис или текст/ и подписите на страните под него и на помощник нотариуса са автентични. Извел е изводът, че е налице валиден договор за заем и неизпълнено изискуемо задължение за връщане на заетата сума, поради което са налице предпоставките за уважаване на предявения иск. Възражението за нищожност на договора, поради липса на съгласие и противоречие с добрите нрави е прието за неоснователно, предвид на това, че жалбоподателката поставяйки подписа си е обективирала волята си при съзнание за това, а и не е установено нещо неморално, което да обоснове нищожност на същия.
По въпроса -длъжен ли е съдът във всички случаи да изследва каква е прикритата сделка и кога се е породила тя, във връзка със заявено възражение за нищожност на договора, поради привидност не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Това е така, защото този въпрос не е бил поставян в производството по делото и по него не е давано разрешение от въззивния съд. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и даденото в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение правният въпрос по който се допуска касационно обжалване трябва да е от значение за изхода на делото, т.е. да е обусловил решаващите изводи на съда по спора, което в случая не е налице. Жалбоподателката е поддържала нищожност на договора за заем, поради липса на съгласие и противоречие с добрите нрави, по което възражение съдът се е произнесъл.
По въпроса – следва ли да бъде уважено доказателствено искане за назначаване на експертиза за установяване наличието или не на кражба на подпис също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. За да остави без уважение искането за назначаване на нова графологическа експертиза вззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.266, ал.2 и 3 ГПК- не се касае до новооткрити доказателства или доказателства за новооткрити и новонастъпили факти, нито до доказателства които не са били допуснати от първата инстанция, поради процесуални нарушения. В задължителната съдебна практика е прието, че във въззивното производство страната може да иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения-266, ал.3 ГПК- такива са не само доказателствата които страната е поискала, но не са събрани от съда в нарушение на съдопроизводтвените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне поисканите доказателства. По настоящото дело първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, дал е указания на страните и е допускал всички поискани от жалбоподателката доказателства, включително и няколко графологически експертизи във връзка с поставените от нея задачи. Приетото от въззивния съд, че не е налице хипотезата на чл.266, ал.2 и 3 ГПК и не следва да се допуска поисканата експертиза не е в отклонение от даденото в постановени по чл.290 ГПК решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 2623/2013 г., ІV г.о., решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372/2010 г., ІV г.о. и др. Цитираното в изложението решение е неотносимо за настоящия случай, тъй като даденият отговор е на друг въпрос, а именно допустимо ли е да се събират доказателства чрез унищожаването на други доказателства.
Останалите доводи в изложението са относими към правилността на въззивното решение и са основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не е налице никое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 177 от 8.11.2013 г. по гр.д. № 360/2013 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: