О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
гр.София, 14.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2847/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на М. М. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 4 от 07.01.2013 г. по гр.д.№ 326/ 2012 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Севлиевски районен съд по гр.д.№ 13/ 2009 г. и като краен резултат е развален до размер 18 504/ 21 600 ид.ч. договорът, сключен с нотариален акт № ***/ **.**.**** г., т.***, рег.№ ****, н.д.№ ***/ **** г. на нотариус рег.№ ***, с който М. А. Г. прехвърля на М. М. С. собственият си недвижим имот (апартамент № 7 на трети етаж в жилищен блок № 4, вх.А, в[жк], [населено място]), като за останалите идеални части от имота искът за разваляне на договора е отхвърлен.
Ищецът по делото М. А. Г. не е обжалвал въззивното решение, поради което следва да се приеме, че в частта, отхвърляща предявения иск, това решение е влязло в сила.
В представеното от касатора М. М. С. изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са обективирани следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правни въпроси: кога се счита за незначително неизпълнението на задължението на приобретател по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу положени грижи и срещу задължение за бъдеща издръжка и гледане; може ли такъв договор да бъде развален изцяло след смъртта на приобретателя; към кой момент се остойностява имотът – предмет на договора с оглед съотнасянето му към престацията за положени в миналото грижи при частично разваляне на договора. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна М. А. Г. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е установил, че с нотариален акт от 09.11.2007 г. ищецът М. А. Г. прехвърлил на М. М. С. свой собствен недвижим имот срещу положени в продължение на 11 години грижи и издръжка и срещу задължение за гледане и издръжка за в бъдеще. Няколко месеца след сключване на сделката М. С. е заболяла сериозно и не е била в състояние да изпълнява задълженията си по договора, нещо повече, самата тя се е нуждаела от гледане и издръжка до смъртта й, настъпила на 02.01.2009 г. Нейн единствен правоприемник е касаторът М. М. С., който след смъртта на праводателката си не е изпълнявал задълженията по договора, нито пък е трансформирал задължението в парично. При тези факти съдът е направил правен извод, че в частта, в която договорът е сключен за положени в миналото гледане и издръжка, той има характер на продажба и не подлежи на разваляне. В останалата част съдът е приел, че е налице съществено неизпълнение и че договорът следва да се развали, като е определил имуществените пропорции на същия, остойностявайки положените в миналото грижи и дадената издръжка при условията на чл.162 ГПК – по ? минимална работна заплата месечно. Така получената сума е съотнесъл към пазарната цена на имота 21 600 лв и е приел, че до размер 3 096/ 21 600 ид.ч. от имота договорът запазва действието си, а за разликата трябва да бъде развален.
При тези мотиви на въззивния съд въпросът към кой момент се остойностява имотът, прехвърлен срещу задължение за положени в миналото издръжка и гледане и срещу задължение за бъдещи грижи и издръжка, не обуславя въззивното решение. На този въпрос въззивният съд не е отговорил, тъй като страните не са спорели по него. Касаторът (ответник в основното производство) не е възразил срещу експертизата, която въззивният съд е допуснал за оценяване на имота, нито е спорил пред инстанцията по същество, че дадената оценка е неправилна. Повдигането на въпроса за първи път в касационното производство е недопустимо, защото непоставен пред инстанцията по същество правен въпрос не може да се яви релевантен за крайните й правни изводи.
Не обуславя въззивното решение и въпросът може ли да бъде развален изцяло след смъртта на приобретателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и срещу вече дадени грижи и издръжка, защото съдът не е приел такава възможност, нито е развалил договора изцяло. Договорът е развален частично, а ищецът по делото (М. Г.) не е оспорил това разрешение на въззивния съд, макар че е имал интерес от това. Ответникът обаче няма интерес, атакувайки частичното разваляне на договора, да поставя въпроса може ли същият договор да бъде развален изцяло.
Въпросът кога се счита за незначително неизпълнението на задължението на приобретател по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е относим към правните изводи на инстанцията по същество, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил установената практика (напр. Решение № 363 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 756/2009 г., III г. о., Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о.), според която неизпълнението е значително дори когато то се дължи на неоказано съдействие от страна кредитора, но длъжникът не е трансформирал веднага задължението за издръжка в парично. В обвързващата практика на ВКС се приема, че нуждата на кредитора от издръжка не може да остане неудовлетворена, в противен случай неизпълнението се счита за съществено и поражда право за разваляне на договора. Този извод не се променя по никакъв начин поради обстоятелството, че имотът е прехвърлен отчасти за положените в миналото грижи и дадена преди сключване на договора издръжка. И в този случай, когато приобретателят е поел задължение за издръжка и гледане за в бъдеще, той дължи точно изпълнение, а недадената издръжка и неположените грижи за период повече от три месеца, съставлява неизпълнение, което не е незначително с оглед интереса на кредитора. Не постановява нещо по-различно соченото от касатора решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1371/ 2009 г. С него е потвърдено решение, развалящо договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка (а не такова, с което се отхвърля иска) и изрично е подчертано, че преценката по чл.87 ал.4 ЗЗД се извършва „изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства”.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 4 от 07.01.2013 г. по гр.д.№ 326/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: