4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 618
С., 17.05. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 149/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Г. чрез адвокат К. Д. – Т. адвокатска колегия против въззивно решение от 17.08.2012 г. по гр. дело № 14306/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № Р-ІІ-169 от 18.07.2011 г. по гр. дело № 3954/2011 г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на жалбоподателката с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед от 30.11.2010 г., поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продуктов мениджър” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 13 725,53 лв. за периода 01.01.2011- 01.06.2011 г. със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правния въпрос – дали решението на Съвета на директорите и новото щатно разписание на ответното дружество, в което не фигурира длъжността на ищцата е достатъчно доказателство за установяване на реално съкращаване на щата като единствена бройка. Жалбоподателката се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване и в тази връзка представя съдебно решение по гр. дело № 219/2008г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката представя съдебно решение по гр. дело № 219/2008г. на Софийски апелативен съд, постановено като касационна инстанция, в което е прието, че при съкращаване на щата работодателят е необходимо да установи, че длъжността е съществувала по предходно щатно разписание, да докаже характера на трудовата функция, за да се провери, дали тази функция не е преминала към нова или съществуваща длъжност и дали тя не е сходна с други длъжности, което задължава работодателят да извърши подбор.
Прието е с обжалваното решение, че по делото е установено реално съкращаване на длъжността, заемана от ищцата, която е била единствена – в този смисъл е взето решение на Съвета на директорите на дружеството и е утвърдено ново щатно разписание, в което длъжността „продуктов мениджър” не съществува.
Жалбоподателката не е оспорила, че е заемала тази длъжност, т. е. че такава длъжност е съществувала до приемането на ново щатно разписание, но е възразила, че длъжностите „сътрудник планиране и доставки” и „мениджър ключови клиенти” са със сходни трудови функции на заеманата от нея, като се позовава на еднакъв код по Н. (Национална класификация на професии и длъжности) и работодателят е следвало да извърши подбор.
Съобразно установената съдебна практика с ТР № 3/16.01.2012г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК ВКС правото на подбор е субективно право на работодателя. Когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването се отнася до единствена по естеството си трудова функция, работодателят може да уволни съответния работник или служител, който заема единствената длъжност, или да прецени да направи подбор като разшири кръга на работниците и служителите, между които да направи подбора, като включи в него работници или служители, които изпълняват близка или сходна по естеството си работа т. е. при съкращаване на единствена длъжност правото на подбор не става част от правото на уволнение. Подборът е оставен на преценката на работодателя – да уволни лицето заемащо длъжността подлежаща на съкращаване или да извърши подбор със сходни или близки по естеството си длъжности с подлежащата на съкращаване с цел да останат на работа по-високо квалифицираните и тези, които работят по-добре. В процесния случай работодателят е преценил да съкрати заемащия единствената длъжност „продуктов мениджър” в лицето на жалбоподателкат. В този смисъл поставения правен въпрос, дали съкратената длъжност е била сходна с трудовите функций на други, конкретно посочени длъжности, поради което работодателят е следвало да извърши подбор не е обуславящ за изхода на делото и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Д. на жалбоподателката, че трудовата функция на заеманата от нея длъжност била разпределена между други длъжности не води до опровергаване на извода за реално съкращаване на щата, тъй като според установената съдебна практика „съкращаване в щата” е налице не само, когато съответната длъжност е премахната и не съществува, но и когато длъжността не съществува като отделна щатна бройка, защото е била разпределена за изпълнение между други служители. В този смисъл дори твърдението да беше доказано, то не би обосновало извод различен от направения с обжалваното решение – работодателят е установил реалното премахване на щатната бройка за длъжността заемана от ищцата, която е била единствена, поради което не е бил длъжен да извърши подбор със служители изпълняващи близка или сходна по естеството си трудова функция до длъжността подлежаща на съкращаване.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателката ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство по представен списък за разноски в размер на 1152 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.08.2012 г. по гр. дело № 14306/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. П. Г. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1152 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ