4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София, 22.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2070 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2046 от 27.ІІ.2014 г. на [фирма] (в ликвидация)-с. Равно поле, гара Е. П., Софийска област, подадена против решение № 57 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 14.І.2014 г., постановено по т. д. № 1672/2013 г., с което са били отхвърлени обективно кумулативно съединените осъдителни искове на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 145 ТЗ и съответно – по чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, предявени срещу ответника Г. С. И. от София.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му. Инвокиран е довод, че „задълженията на ответника са установени с писмен акт по смисъл на чл. 164, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК, а забраната за свидетелски показания по отношение на такива актове има предвид всички случаи, в които е налице писмено доказателство за парично задължение – не само писмен договор, т.е тази разпоредба се отнася и за конкретния случай, като без значение е размера на паричното задължение, чието погасяване не може да се установява със свидетели, щом има писмен акт, който установява възникването му”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на жалбата, търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в ТР № 147/1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ, в ППВС № 4/63 г., но също и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 859 на ІV-то г.о. на ВКС от 11.І.2011 г. по гр. д. № 1295/09 г. и решение № 93 на ІІІ-то г. о. на ВКС от 11.ІV2011 г. по гр. д. № 1141/2010 г.) по следния процесуалноправен въпрос:
„Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва плащане при наличието на представени по делото писмени актове по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, установяващи паричното задължение, а именно първични счетоводни документи /банкови документи и извлечения/, съответно съдебно-счетоводна експертиза, а също и дневник на с/ка 422/1 „подотчетни лица по аванси” аналитична партида на името на ответника и счетоводен отчет и баланс за 2008 г., представляващи частен документ по смисъла на чл. 164, ал. 1 т. 6 ГПК?”
Същият правен въпрос бил решаван „в противоречие с константната съдебна практика – Р. № от 29.V.2008 г. на Ямболския ОС, постановено по гр. дело № 181/2008 г.”, а и се явявал такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже „разглеждането му щяло да бъде в принос относно тълкуването и решаването на делото според точния смисъл на закона”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Г. С. И. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокира се довод, че формулираният в изложението процесуалноправен въпрос – за възможността да бъдат допуснати свидетелски показания в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 4 и т. 6 ГПК, „освен неотносим към конкретната фактическа обстановка, не е включен в предмета на спора и не е обусловил правите изводи на съда, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалбата на [фирма] (в ликвидация)-с. Равно поле, гара Е. П., Софийска област, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно мотивите, изложени към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай погрешното отъждествяване в изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК на касационното отменително основание по чл. 281, т 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, не е годно да обоснове приложно поле на последния. В заключение, формулираният от търговеца касатор т. нар. „процесуалноправен” въпрос не е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като изцяло се отнася до правилността на постановеното по него въззивно решение и очевидно не е част от предмета на спора по същото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 14.І.2014 г., постановено по т. д. № 1672/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 2070 по описа за 2014 г.