1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
[населено място], 28.09.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1098/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – София срещу решението от 20.06.2011г., постановено по гр.д. № 8160/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ в състав, с което е потвърдено решението от 27.04.2009г. по гр.дело № 21411/2008г. на СРС, ГК, 62 състав, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу “4 Г. България” О. за заплащане на сумата от 20566 лв., представляваща претенция по чл.266 ЗЗД – неиздължена част от възнаграждението за СМР на магазин в търговски център “Принцес А. Център” [населено място] и за сумата от 1741.65 лв. – мораторна лихва върху главницата за времето от 8.01.2008г. до 30.07.2008г. Искането е за отмяна на решението като неправилно поради наличието на трите касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателят се позовава на критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът “4 Г. България” О. в писмен отговор поддържа становище, че изложението и формулирането на въпрос от касатора представляват твърдения за нарушения по чл.281, т.3 ГПК, които следва да се разглеждат по съществото на касационната жалба, но представляват обосновка и предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е направени искане по чл.80 ГПК за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд, което подлежи на касационен контрол.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване според чл.280, ал.1 ГПК е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право, както и наличието на някой от допълнителните критерии по т.т.1-3 – правният въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Съдът е сезиран от ищеца – касатор с два иска по чл.266 ЗЗД – за заплащане на остатък от възнаграждение по договор за строителство и по чл.86 ЗЗД – лихва за забава върху претендираната главница за времето от 8.01.2008г. до 30.07.2008г. Приет е за безспорен факта на сключването на договор за изработка между страните по делото, по който ответникът е извършил плащане на сумата от 20 000 лв. За да потвърди обжалвания резултат на решението на СРС – отхвърляне на иска за претендираната сума от 20 566 лв., въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал действителния обем извършени от него СМР и тяхната стойност, вкл. по молбата уточнение към исковата молба от 1.12.2010г. Обстоятелствата по допълнителната молба не са били установени от разпита на св. Х. А., който е депозирал показания за отделни видове извършени СМР, без да може да установи точното количество на извършените работи и тяхната цена, извън тази по офертата, приложена на стр. 28 в делото на СРС.
Касаторът поставя следните въпроси: следва ли при редовно водене на търговските книги и при двете страни и надлежното отразяване на една и съща сделка, произтичаща от едно и също основание, с еднаква стойност да се отрича съществуването на реално договорено неформално съглашение, както и неговата реализация при липса на възражения и твърдения за прилагането на чл.55 ТЗ; санира ли се въведения с презумцията на чл.301 ТЗ срок за противопоставяне срещу действията на лице без представителна власт извършено няколко месеца след осчетоводяването на съответния счетоводен документ; заплащането само на данъчната основа по издадената фактура представлява ли признание за дължимост на цената получената стока и подлежи ли на доказване дължимостта на ДДС; неточното прилагане на процесуалните норми и произнасянето на съда с друг съдебен акт / разпореждане/ вместо с определение подлежи ли на касационна проверка и доколко същите следва да бъдат отменени, в случай , че правните последици, независимо да ли са разпореждане или определение са едни и същи; следва ли съдът служебно да събира доказателства, за чието събиране се счита, че не са необходими специални знания и умения чрез назначаване на експертиза и/ или следва да укаже на страната какви факти трябва да докаже при липсата на доклад по делото.
Настоящия състав на ВКС, ТК намира, че по така поставените въпроси не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Законът задължава жалбоподателя да посочи общото основание по чл.280, ал.1 ГПК – онзи материалноправен или процесуално правен въпрос, от значение за изхода на делото / т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Това обаче е недостатъчно за допускане на въззивното решение до касационен контрол. ГПК изисква да са налице и някоя от допълнителните предпоставки, визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което касаторът се позовава като допълнителен критерий, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. В случая касаторът се позовава на значението на поставените въпроси за правилното приложение на закона и за развитие на правото, без обаче да излага аргументи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в тяхната кумулативност, съобразно даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на процесуалната разпоредба. Това е достатъчно основание да се откаже допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.06.2011г., постановено по в.гр. дело № 8160/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, №№ в състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: