О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София, 04.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4411 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Й. С., Б. В. П., В. В. П., Б. В. П., А. С. Х., П. М. П., А. Й. М., М. А. М., М. А. М., Р. А. М., Л. Б. П., Л. Ц. Д. и М. Б. петров решение № 513 от 13.12.2014г. по гр.д.№ 623/2014г. на Софийски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторите против [община] искове по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 92 ЗС и чл. 2 ал.6 ЗОСОИ за установяване по отношение на общината, че ищците са собственици на масивна сграда с площ 270 кв.м. и едноетажна сграда с площ 66 кв.м., построени в УПИ І-1582 от кв. 151 по плана на [населено място]. Отхвърлен е и иска по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, предявен само от Е. Й. С. и Л. Ц. Д. против [община] за установяване по отношение на [община], че те са собственици на реална част с площ 1280 кв.м. от УПИ І-1582 от кв. 151 по плана на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като не е отчетено, че процесните имоти са били собственост на наследодателите на ищците и по отношение на тях не е проведена отчуждителна процедура, а са отнети без законово основание и подлежат на реституция по чл.2,, ал.2 ЗВСОНИ, а на основание ал.5 от същия закон не могат да бъдат придобити по давност. Позовават се на чл.2, ал.6 ЗОСОИ защото процесните сгради са незаконен строеж, поради което считат, че терена, върху който са построени подлежи на реституция, а местото от 500 кв.м. е свободно незастроено и от него може да се образува самостоятелен парцел, поради което подлежи на реституция.
В т.І от изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата не е формулиран правен въпрос, но се твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/1995г. и с ТР № 6/2005г. По т.ІІ от изложението се твърди противоречива съдебна практика по следните въпроси: 1.застрояването с незаконен строеж означава ли че имотът не съществува във вида, в който е отчужден, незаконния строеж, който касаторите считат за „правно нищо” пречка ли е за реално възстановяване на собствеността върху терена независимо дали е отчужден, или незаконно отнет, 2. когато терена /независимо отчужден, одържавен или и отнет без законово основание/ е застроен с ”незаконен строеж” по смисъла на ТР № 6/2005г. прилага ли се ТР № 1/1995г. т.е. проверява ли се дали е променено предназначението му, узаконяем ли е и съществува ли във вида, в който е отчужден, 3. възстановява ли се собствеността на основание чл. 2, ал.6 ЗОСОИ на отчуждените имоти, или това основание се отнася само до отнетите без основание, или не по установения ред имоти, подлежащи на реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. 4.възстановява ли се собствеността върху постройките, изградени до 1992г. на основание чл.2, ал.6 ЗОСОИ, когато те са незаконен строеж. Според касаторите е налице противоречива практика по приложението на чл.2, ал.6 ЗОСОИ, защото при констатиран незаконен строеж част от съдилищата реституират терена / Р № 2/18.02.2010г.по гр.д.№ 348/2008г. на ОС-Сливен и Р № 87 от 02.12.2010г. по гр.д.№ 453/2009г. на РС-Елхово./
Ответникът по касация [община] не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявените искове е установено следното: Ищците са наследници на П. Д. Стоев, починал на 17.02.1964г. и на съпругата му М. К. Т. /С./, починала на 11.05.176г. С н.а. № 5,т. 1/1946г. наследодателя е признат за собственик на основание давност, наследство и делба по т. 10 на парцел ІV-2 в кв. 6 с площ 1690 кв.м. и по т.11 на парцел ІV-6 в кв. 3 с площ 1910 кв.м. и по т. 20 парцел І-8 от кв. 3 с площ 2070 кв.м. С влязло в сила решение № 140/21.03.2012г. по гр.д.№ 149/2011г. на Софийски окръжен съд е отхвърлен предявеният от ищците по настоящото дело против същия ответник [община] установителен иск за собственост за частите от по съответно 1910 кв.м. и 1175 кв.м. парцел ІV-6 и І-8 по плана от 1927г., които попадат в очертанията на парцел І-1582 от кв. 151 по плана от 1983г. отреден „за училище”, който е и сега действащ. Производството е прекратено за частите от тези имоти по плана от 1927г., които попадат в други парцели по действащия план. Ищците са твърдяли, че имота е отнет не по установения в закона ред, но съдът е отхвърлил иска на това основание. В настоящото производство, което е било спряно до приключване на производството по гр.д.№ 149/2011г. на Софийски ОС, ищците се позовават на чл. 92 ЗС. Поради това, че е отхвърлен иска за дворното место, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици и на постройките. В хода на настоящото производството, ищците се позовават и на нормата на чл.2, ал.6 ЗОСОИ, като твърдят, че поради това, че изградената сграда, която сега се ползва за училище е незаконен строеж, то терена подлежи на реституция на основание този текст, а следователно и сградите. Предмет на настоящото производство не е терена, за който има влязло в сила решение, с което е отхвърлен иска за собственост, предявен ищците.
Към гр.д.№ 148/2010г. на РС-Своге е присъединено за общо разглеждане гр.д.№ 91/ 2013г., образувано по предявен иск на Е. Й. С. и Л. Ц. Д. по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ за установяване по отношение на [община], че те са собственици на реална част с площ 1280 кв.м. от УПИ І-1582 от кв. 151 по плана на [населено място]. Която е идентична с бивш имот ІІІ-9 от кв.3 по плана от 1927г. Наследодателката на ищците М. К. Т. /С./ е получила ? ид.ч. от този парцел ІІІ-9 от кв. 3, целия с площ 1280 кв.м. От тройната СТЕ се установява, че от този парцел в парцел І-за училище” попадат 500 кв.м. Останалата част от имота попада в реализирана улица и в очертанията на други УПИ, които не са предмет на иска, върху които са изградени масивни жилищни сгради.
Със заповед № 1519/07.05.1949г. са слети парцели ІІІ,ІV,V,VІ и VІ и част от парцел І от кв.3 в един парцел, отреден „за работнически жилища и баня” към ДП „Въглен”./л. 91 и л. 139/ Към момента на издаване на тази заповед действа Закона за благоустройството на населените места ДВ бр. 117.05.1941г., съгласно чл. 47 от който „Недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационния планъ за мероприятията на общината, държавата и обществените (автономни) учреждения (чл. чл. 56 и 108), както и недвижимите имоти, придадени къмъ парцели на други лица по дворищно-регулационния планъ – се считатъ отчуждени по силата на самия регулационенъ планъ.”. С декларация от 30.09.1948г. наследодателят П. Д. се е съгласил да започне строителството в парцели V и VІ от кв. 3 от държавно минно предприятие. В имота е изградена масивна сграда с площ 240 кв.м., за която не са открити строителни книжа, но е признат на сградата статут на търпим строеж. Със заповед № 2460 /1967г. на министъра на енергетиката е наредено недвижимия имот с площ 6943 кв.м., ведно с едноетажната сграда с площ 240 кв.м. да се предаде на Г.. На ДП „Антрацитни мини” С. е предаден друг имот от Г. на основание заповед № З1009/м.11/1967г. / л. 88 и л. 90/ На 12.01.1970г. е съставен акт за държавна собственост за имоти 6 и 9 от кв.3, предоставен за стопанисване на училище. Имота и към настоящия момент се ползва за училище. От тройната СТЕ се установява, че цялата площ на УПИ І-за „училище” е 8260 кв.м. а минимално необходимата прилежаща площ към училището предвид броя на учениците в него е 5 000 кв.м. На основание пар.7,т.6 ЗМСМА имота е актуван като общинска собственост с А. № 147/27.10.1998г. Съгласно чл.10, ал. 4 от Закона за народната просвета, предоставените имоти за ползване на общински детските градини, училищата и обслужващите звена, /които се финансират от общинските бюджети/ са публична общинска собственост. Процесният имот е с предназначение – училище от 1970г., когато това обстоятелство е отразено в А., издаден същата година, т.е. от преди влизане в сила на ЗВСОНИ и ЗОСОИ.
Първият поставен въпрос се свеждат до това подлежи ли на реституция терен, за който се твърди фактическо отнемане без процедура по отчуждаване и е застрояван с незаконен строеж, пречка ли е такъв строеж за реституция и означава ли че имотът не съществува във вида, в който е отчужден,
Този въпрос не определя изхода от спора поради следното. На основание чл. 47 от Закона за благоустройство на населените места от 1941 г., отменен със ЗПИНМ, имотите, отредени за обществено мероприятие се считат отчуждени по силата на регулационния план. Вземането за обезщетение е облигационно и не влияе на това действие на плана. Заповед № 1519/07.05.1949г., с която са слети парцели ІІІ,ІV,V,VІ и VІ и част от парцел І от кв.3 в един парцел, отреден „за работнически жилища и баня” към ДП „Въглен” е за изменение на регулационния план при действието на ЗБлНМ от 1941г. и има отчуждително действие. Мероприятието, за което е отчужден имота е реализирано. Имота не е реституиран по административния ред по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З.… Дори да се приеме, че реда за реституция е чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, искът за собственост на ищците за частите от съответно по 1910 кв.м. и 1175 кв.м. от парцел ІV-6 и І-8 по плана от 1927г., които попадат в очертанията на парцел І-1582 от кв. 151 по плана от 1983г поради това, че е отнет без законно основание е отхвърлен с влязло в сила решение и този въпрос не може да се обсъжда отново в настоящото производство.
Обстоятелството, че сградата, сега ползвана за училище е изградена без строителни книжа не създава самостоятелно основание за реституция на одържавения имот. Нормата на чл. 2, ал.6 ЗОСОИ предвижда реституция на терен, върху който незаконно са построени сгради, но ако не са налице останалите пречки за реституция. Този текст не е самостоятелно основание за реституция на сгради, които са незаконни строежи. Смисълът на текста е, че сградите, като са незаконен строеж, подлежат на премахване. С решение 86 от 15.06.2011г. по гр.д.№ 722/2010г. на ІІ гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че възстановяването на собствеността върху имоти отнети без законово основание или отчуждени не по предвидения в закона ред се извършва при наличие на общите предпоставки на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ, а именно: имотът да е бил собственост на лицето, което претендира реституция, съответно на неговите наследници, да е отнет по посочените в закона нормативни актове и начин, да се намира в собственост на държавата, общините и обществените организации или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и да съществува реално до размерите, в които е отчужден, към момента на влизане в сила на закона, който създава соченото основание за реституция, както и бившите собственици, или наследниците им да не са били обезщетени. С ТР № 1/1995г. се прие, че не подлежи на реституция терен, върху който след отчуждаването е реализирано строителство, защото терена има обслужващо сградите предназначение. Идеята на законодателя, вложена в чл.2, ал.6 от ЗОСОИ в сила от 22.11.1997г. е, че имота, върху които е реализирано незаконно строителство, т.е. такова без строителни книжа /ТР № 6/2006г./ не е променен и терена не обслужва незаконните строежи. Презюмира се, че това строителство подлежи на премахване, поради което теренът няма да има обслужващо предназначение. За сградите, за които е признат статут на търпим строеж не подлежат на премахване. Когато такава сграда е и публична общинска собственост, както и терена, върху който е изградена и който има обслужващо предназначение, те не подлежат на реституция на основание чл. 2 ЗОСОИ. За тях правоимащите лица се обезщетяват. Затова от отговора на втория въпрос не зависи изхода от правния спор, поради което не е налице основание за допускане до касация. В случая, тъй като имота се ползва за училище – сграда и двор към него, той е станал по силата на закона публична държавна собственост на основание чл. 10, ал.4 от Закона за народната просвета, след като е бил отчужден на основание чл. 47 ЗБлНМ и не подлежат на реституция. Обстоятелството, че в северната част е реституиран имот № 273 с друго влязло в сила решение на въззивния съд не променя този извод.
С цитираното по-горе решение по чл. 290 ГПК е отговорено на третия въпрос – възстановява ли се собствеността на основание чл. 2, ал.6 ЗОСОИ на отчуждените имоти, или това основание се отнася само до отнетите без основание, или не по установения ред имоти, подлежащи на реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, но по изложените съображения, произтичащи от нормата на чл. 2 ЗОСОИ, отговора и на този въпрос не определя изхода от спора
К. не обосновава твърдението за наличие на противоречива съдебна практика, формирана между въззивното решение и цитираните от него решения на Сливенски ОС и на РС-Елхово.
С Р № 2/18.02.2010г.по гр.д.№ 348/2008г. на ОС-Сливен се разглежда казус, при който имота е бил предмет на конфискация с присъда на Н. съд, но тъй като е постановена след времевата му компетентност, тя е прогласена за нищожна, както и последваща извършена делба. Прието е, че този имот е бил отнет без фактическо основание и поради това, че е застроен със сграда без строителни книжа, на основание чл.2, ал.6 ЗОСОИ терена е реституиран ведно със сградите в него. Незаконно построената сграда обаче е цех за плетива. В настоящия случай се касае за училище, сградата на което ведно с двора му са публична общинска собственост по силата на закона, поради което не подлежат на реституция на основание чл.2 ЗОСОИ. Това решение е постановено по друга фактическа обстановка и е нотносимо.
Същото се отнася и за Р № 301/16.06.2010г. по гр.д.№ 1221/2009г. на ВКС ІІ гр.о., с което е прието, че извършеното строителство без строителни книжа в имот, за който не е проведена отчуждителната процедура подлежи на реституция на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, защото незаконното строителство по смисъла на чл.2, ал.6 ЗОСОИ не е пречка за реституция в този случай, но това строителство също е било за стопански нужди, т.е. не е касаело имот – публична общинска собственост. Отделно от това, съдебната практика приема, че когато сградата е актувана и пусната в експлоатация макар за нея да не са намерени строителни книжа, не е незаконна, защото тези факти са индиция, че е било установено изпълнението на строителството съобразно техническите проекти и сметни документации и е доказана функционалната й пригодност и спазването на изискванията на нормативните актове – чл. 87 от ПКС от 1951 г./ отм./ / Р № 361/10г. от 31.05.2011г. по гр.д.№ 484/2009г. І гр.о.
По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация по нито един от формулираните въпроси, а представените решения не са по казус, аналогичен на процесния, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 513 от 13.12.2014г. по гр.д.№ 623/2014г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Е. Й. С., Б. В. П., В. В. П., Б. В. П., А. С. Х., П. М. П., А. Й. М., М. А. М., М. А. М., Р. А. М., Л. Б. П., Л. Ц. Д. и М. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: