Определение №618 от 5.11.2015 по ч.пр. дело №5184/5184 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 618

гр. С., 5.11. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 5184/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 – во ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез пълномощника си Г. С. против определение № 167 от 25.05.2015 г., постановено по гр. д. № 217/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма] против определение № 185 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 28/2015 г. на Окръжен съд – Плевен, с което възраженията по чл. 414 ГПК на длъжниците С. В. Ц. и И. Н. Ц. са изпратени за разглеждане от Плевенския районен съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Подържа се, че определението на окръжния съд, с което делото се изпраща на районния съд по подсъдност, макар да не е преграждащо развитието на производството, подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 ГПК.
Ответниците по жалбата С. В. Ц. и И. Н. Ц. не подават отговор в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, но по различни съображения.
За да постанови обжалваното определение, Апелативният съд е приел, че определението в частта, с която се изпращат на друг съд възраженията, преценени от съда като такива по чл. 414 ГПК, не е преграждащо по – нататъшното развитие на делото, нито пък обжалването му е изрично предвидено в закона. Определението на съда е неправилно. Съображенията за това са следните:
Производството пред Окръжен съд Плевен е започнало по реда на чл. 435 ГПК по повод депозирани чрез ЧСИ Надежда В. възражения от длъжниците С. В. Ц. и И. Н. Ц. против изпълнителен лист по ч. гр. д. № 829/2014 г. Съдът правилно е квалифицирал възраженията като такива по реда на чл. 414 ГПК и е прекратил производството пред него, като е изпратил делото по компетентност на районния съд. Това негово действие подлежи на инстанционен контрол съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се него се слага край на започналото пред окръжния съд производство. В случая разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 ГПК не намира приложение, защото това не е типично определение във връзка с подсъдността, тъй като преквалифицирайки правния спор, съдът всъщност се десезира от неговото разрешаване. Горепосочената разпоредба би намерила приложение в случаите когато съдът приема същата правна квалификация и изпраща делото на друг съд. Независимо от това коя от двете хипотези е налице, определението на съда, с което прекратява производството пред него и изпраща делото на друг съд следва да подлежи на проверка от по – горна инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 167 от 25.05.2015 г., постановено по гр. д. № 217/2015 г. на Апелативен съд, [населено място], с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма] против определение № 185 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 28/2015 г. на Окръжен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд, [населено място] произнасяне по същество.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top