О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
гр. София, 05.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 835 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 10.07.2012 год. по гр. д. № 714/2012 год. Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 28.03.2012 год. по гр. д. № 3515/2010 год. на Великотърновския районен съд, с което е осъден Н. В. А. от [населено място] да заплати на ВК „С.”, [населено място] сумата 5 366.40 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишил кооперацията от недвижим имот – строителна база в [населено място], състояща се от метален навес с инв. № 47 със застроена площ 361 кв. м. и склад-навес с инв. № 49 със застроена площ 198 кв. м., и двата изградени от метална конструкция, при описаните в решението граници, за периода 9.09.2004 год. – 1.10.2008 год., ведно със законната лихва от предявяването на иска на 5.08.2010 год. до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски по делото.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответникът Н. В. А., чрез пълномощника му адв. К. С., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.
В приложеното изложение касаторът обосновава наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с поставянето на въпроси относно легитимацията на кооперацията, ищец като собственик на имота и се позовава на три решения на ВКС по гр. д. №№ 3045/2007 год., 4196/2007 год. и 2466/2002 год., в които според него въпросът за материалноправната същност на протокола от 11.04.97 год. на общото събрание на лицата по чл. 27 ЗСПЗЗ е решен противоречиво, което поставя въпрос за тяхното тълкуване с оглед изясняване същността на производството по чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ за реда на придобиване на имуществото на ликвидираните селскостопански организации.
В изложението не се сочи конкретно основание за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ищецът – ВК „С.”, [населено място] не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, въззивният съд приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 3045/2007 год. на ВКС спорът за собствеността на спорния недвижим имот е разрешен в полза на кооперацията и Н. А. е осъден да й предаде владението върху него, което е станало на 1.10.2008 год. с протокол за принудително предаване. До този момент ответникът е ползувал имота за складиране и съхраняване на материали, установено от показанията на разпитаните свидетели, поради което и като недобросъвестен владелец от момента на предявяването против него на иска за собственост той дължи обезщетение за ползите, от които е лишил собственика, на основание чл. 73 ЗС, представляващи дължимия наем за исковия период, установен по размер от приетата експертиза.
Решаващото съображение за основателността на предявения иск по чл. 73 ЗС е наличието на предпоставките за обезщетяване на собственика на имота за ползите, от които е бил лишен в исковия период, като изводът на въззивния съд е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, установяващи разрешаване на спора за собственост между страните с влязло в сила решение, както и упражняваната от ответника фактическа власт върху имота до принудителното му отнемане.
Доводите на касатора, съдържащи се във формулираните въпроси в изложението, представляват касационни оплаквания за неправилност на решението, а не правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за легитимацията на ищеца като собственик на спорния имот, в това число и относно протокола от 1997 год. на общото събрание на лицата по чл. 27 ЗСПЗЗ, не е бил предмет на обсъждане с оглед разрешаването му с влязло в сила съдебно решение, поради което и оплакванията в тази насока са неотносими към предмета на настоящия спор за заплащане на обезщетение за лишаване на собственика от ползите от имота. Представените от касатора съдебни решения по други две дела между други страни също за неотносими към настоящия спор, още повече, че въпросът за реда за придобиване на имущество от прекратените организации не е релевантен за настоящия спор по изложените вече съображения за разрешения с влязло в сила решение спор за собствеността на имота. Поради това и доводът за необходимостта от тълкуване на съдебните решения е ирелевантен, извън обстоятелството, че в чл. 251 ГПК е предвиден ред за това.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че поставените в изложението на касатора въпроси не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват оплаквания против направените от съда изводи, като неправилни и необосновани, които освен, че не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, не могат да обосноват и наличие на което и да е от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Конкретно такова и самият касатор не сочи.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 293 от 10.07.2012 год. по гр. д. № 714/2012 год. по описа на Великотърновския окръжен съд, по подадената от Н. В. А. от [населено място], чрез адвокат К. С. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: