1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София, 05 юни 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4859/2016 г.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. П. – М., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат М. К., срещу въззивно решение №5354 от 23.06.2016 г. по гр. дело №4305/2016 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 22.02.2016 г. по гр. дело №50767/2015 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу А. по вписванията искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответникът по касационната жалба А. по в. [населено място], оспорва жалбата.
Въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника. Тя е заемала длъжността „длъжностно лице по регистрацията“. Като основание за уволнението в процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10а КТ. Безспорно между страните е обстоятелството, че трудовото правоотношение с ищцата е възникнало след като последната вече е придобила право на пенсия по пар. 3, ал.2 от ПЗР на КСО. Страните не спорят, а e видно от разпореждане за отпускане на пенсия № 13 и писмо от НОИ от 30.04.2015 г. до А. по в., че ищцата е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО, считано от 27.05.2002 г., т.е. преди да встъпи в трудово правоотношение с ответника /27.06.2008 г./.Разпоредбата на т. 10а на чл. 328, ал. 1 КТ (Доп. ДВ, бр. 46/2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) урежда правото на работодателя да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 68 КСО. При действието на тази законова уредба работодателят не е разполагал с възможността да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 69 или чл. 69а КСО. С изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ (ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия се разпростира и по отношение на работниците и служителите, придобили и упражнили правото си на пенсия по чл. 69 и чл. 69а КСО, независимо от това дали правото на пенсия е придобито поради наличието на определена възраст, или без оглед на това. По този начин законодателят изравнява статута на работещите пенсионери – придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта. Направен е и извод, че ищцата е получила заповедта за уволнение чрез нотариална покана, връчена по реда на чл.47 ГПК. При уведомяването чрез нотариална покана намират приложение съобразно разпоредбата на чл. 50 ЗННД правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. За спазване на реда по чл. 47 ГПК е необходимо когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. Връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес (ако той е различен от постоянния) или на регистрирания постоянен адрес (ако няма различен настоящ). Изискването за повече от месец е изведено от чл. 41 ГПК, който също е приложим пред нотариуса на основание чл. 50 ЗННД. Всичко описани действия следва надлежно да се удостоверени, тъй като нотариусът действа при законовите ограничения на чл. 47 ГПК. Видно от приложената към нотариалната преписка разписка, лицето Е. Д., по възлагане на нотариуса, е посетило адреса на ищцата на дати 12.05.2015г., 15.05.2015г., 28.05.2015г. и 12.06.2015г., като на посочените дати е ходило по два пъти след 18:30 часа, като всеки път от апартамента на ищцата се е чувал кучешки лай. След като не е намерило лице, което да получи съобщението, е залепило уведомление на входната врата на апартамента и е пуснало екземпляр в пощенската кутия на същия. В указания срок ищцата не е потърсила книжата, предвид което правилно нотариусът е констатирал връчването на нотариалната покана, доколкото изискванията на чл.47, ал. 1 ГПК, към които препраща чл.50 от ЗННД, са спазени, което е удостоверено от самия нотариус с подпис и печат, като правилно е отбелязана за дата на връчването 29.06.2015 г. Дали има техническа грешка в заповедта за уволнение като дата на издаване погрешно е записано 13.05.2015, а е същата е издадена на 12.05.2015 г., е без съществено правно значение за изхода на делото.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: допустимо ли е след приключване на съдебното дирене в първа инстанция да се правят нови фактически твърдения с оглед точната дата за издаване на заповедта за уволнение и съдът да основава на тях решението си; следва ли въззивният съд да допусне събирането на доказателства, поискани с въззивната жалба, относно релевантни за делото факти, погрешно установени от първоинстанционния съд поради допускане на процесуални нарушения – допускане на нови фактически твърдения след приключване на съдебното дирене; частният документ има ли достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, ако съставянето на документа е извършено след датата на заверяването му с оглед твърдяната фактическа грешка относно датата на издаване заповедта за уволнение; следва ли за установяване на редовно връчване на съобщението по чл.47, ал.1 ГПК да се представи по делото обявление/уведомление/ за връчване на книжата чрез залепване, разписки за всяко посещение, както и разписка за залепване и пускане в пощенска кутия на това уведомление; необходимо ли е разпореждане на съда/респ. нотариуса/ връчването да се извърши при условията на чл.47, ал.1 ГПК и кое е приложимото правно основание за преценка на момента за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие при неспазване срока на предизвестие – чл.335, ал.2, т.2 или т.3 КТ. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решения и определения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №5354 от 23.06.2016 г. по гр. дело №4305/2016 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси относно датата на издаване на заповедта за уволнение са неотносими. Трудовото право възниква и съществува продължително време като част от гражданското право. Разпоредбите на гражданското право се прилагат субсидиарно и спрямо трудовите правоотношения, когато специфичното им съдържание и цели не изключват такова приложение. Трудовото право се отнася към частноправните отрасли или гражданскоправните отрасли на правото в широкия смисъл на това понятие. То е изградено върху равнопоставеност на страните и използва широко диспозитивното начало, характерно за гражданскоправния метод на регулиране. По принцип писмените граждански волеизявления, каквото е и едностранното волизявление на работодателя до работника или служителя за уволнение на някое от основанията по чл.328 КТ, пораждат действие с достигането им до адресата/чл. 335, ал.2 КТ и по арг. на чл.13, ал.2 и чл.14, ал.1 ЗЗД/, а нито КТ, нито ЗЗД съдържат правила за определяне времето на изпращането, респ. датата на издаване на заповедта за уволнение. Поради това и моментът на издаването на заповедта за уволнението, и датата на изпращане на нотариалната покана са без правно значение. Изявлението на работодателя за уволнение поражда действие с достигане на изявлението до адресата, а не по-рано. Процесуалните въпроси за прилагането на чл.47 ГПК са правноирелевантни, защото трудовото право е материално, а не процесуално право. При непълнота на правната уредба на трудовите правоотношения се прилагат субсидиарно правилата на гражданското право, а не тези на гражданското процесуално право. В случая ищцата не е изпълнила доказателствената си тежест да докаже неистиността на нотариалното удостоверяване за получаване на писменото изявление на работодателя за прекратяването на трудовия договор съобразно изричните указания на първоинстанционния съд. Последният въпрос също не може да обуслови допускане на касационно обжалване, защото в случая работодателят е прекратил трудовото правоотношение без да спази целия срок на предизвестието. Неотправянето на предизвестие не прави уволнението незаконно /по арг. на чл.220, ал.1 КТ/. Според тази разпоредба работодателят може да прекрати трудовото правоотношение и без да е започнал да тече или изтекъл срокът на предизвестието като за неспазения срок на предизвестие заплати обезщетение на работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 150 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5354 от 23.06.2016 г. по гр. дело №4305/2016 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА В. Х. П. – М., [населено място], да заплати на А. по в., [населено място], 150 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.