3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
гр. С., 6.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдия Б. ч.гр.д. № 446 по описа на ІІІ гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. С. П. против определение № 1735 от 13.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 633 /2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което въззивната й жалба против решение № 841 от 5.05.2010 г. по гр.д. № 223/2010 г. на Плевенския районен съд е върната като подадена след изтичането на срока за въззивно обжалване.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което делото се върне на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба.
Ответникът по частната жалба Т. подразделение “Български пощи” Е., гр. Плевен не изразява становище по нея.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.
С атакуваното определение Плевенският окръжен съд е приел, че въззивната жалба е просрочена, тъй като в процесния случай правилото на чл. 315, ал. 2 ГПК е спазено, като съдът се е произнесъл в деня, в който е било обявено, че ще се произнесе, на жалбоподателя е изпратено съобщение с препис от изготвеното решение, в което изрично е отразено от коя дата тече срокът за обжалване и тя съвпада с деня, в който е било обявено в съдебно заседание, че ще се произнесе – 5.05.2010 г., от който ден тече срокът за обжалване и който срок е пропуснат от частната жалбоподателка.
Определението е правилно.
Частната жалбоподателка е предявила искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1-3 от Кодекса на труда. Съдът е разгледал делото по реда на чл. 310 и сл. ГПК и в съдебното заседание на 21.04.2010 г. е обявил, че ще произнесе решението си на 5.05.2010 г. На посочената дата решението на първостепенния съд е обявено. В него е отразено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Плевенския окръжен съд, “считано от днес- датата на която е обявено решението-5.05.2010 г.”, а в съобщението, придружаващо преписа от решението, връчени на пълномощника й на 14.05.2010 г., изрично е отразено, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него, т.е. срокът за обжалване изтича на 19.05.2010 г./сряда, присъствен ден/, а въззивната жалба е подадена в канцеларията на районния съд на 26.05.2010 г., след изтичането му.
При тези данни правилно въззивният съд е приел, че жалбата е подадена извън законоустановения срок за въззивно обжалване. Постановеният в съдебното решение ред за въззивното обжалване по чл. 315, ал. 2 ГПК и по-конкретно посочената в него дата, на която решението е обявено, от която дата започва да тече срокът за обжалване и изпратеното на страната съобщение с приложен към него препис от първоинстанционното решение, в което се сочи същата дата, на която решението е обявено и от която дата тече срокът за обжалване налага извода, че е спазена специалната процедура по чл. 315, ал. 2 ГПК. Фактът, че на страната е изпратено съобщение за изготвеното съдебно решение, придружено с препис от него, не съставлява основание за страната да наруши императивната разпоредба на чл. 315, ал. 2 ГПК, предвиждаща момента, от който започва да тече срокът за обжалването на съдебното решение.
Ето защо, обжалваното определение като правилно ще следва да се потвърди.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1735 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 633/2010 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: