О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София, 27,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 95 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5531/29.VІ.2009 г. на „Ч” АД-София, подадена чрез неговия юрисконсулт С. П. Т. , против въззивното решение № 98 на Ловешкия ОС, ГК, от 10.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 51/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 600/24. Х.2008 г. на РС- Л. по гр.д. № 535/08 г. С последното е било признато за установено по отношение на д-вото настоящ касатор, че Т. К. Т. от гр. Л. не му дължи сума в размер на 1 897.14 лв., представляваща начислена електрическа енергия за периода от 20. Х.2007 г. и до 17.І.2008 г.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който отрицателният установителен иск на Т. срещу дружеството настоящ касатор относно недължимост на сумата 1 897.14 лв. да се отхвърли – като неоснователен и недоказан.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Ч” АД – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на две от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК: тези по т.т. 2 и 3, изтъквайки бланкетно, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и по процесуалноправен въпрос, първият от които решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, а вторият – по причина на разнооречивото тълкуване на Общите условия на търговеца, влагано от тях при решаването на спорове, свързани с приложението им, се явявал такъв „от значение за развитието на правото”. В подкрепа на доводите си за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът сочи и прилага в заверени от него ксерокопия общо седем решения на отделни състави на Софийския районен съд, за нито едно от които обаче няма данни то да е влязло в сила.
Ответникът по касация Т. К. Т. от гр. Л. не е ангажирал становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение, изложени в жалбата на д-вото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Ловешкия ОС, касационната жалба на „Ч” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк дело № 1/09 г., касаторът е длъжен за изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което непосочването му е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационния контрол – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В изложението на търговеца касатор не само липсва каквато и да било формулировка и разграничаване на материалноправния от процесуалноправния въпрос, по които той счита, че Ловешкия ОС се е произнесъл с решението си, но и релевираната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК се схваща едностранчиво, т.е. без да се държи сметка, че този законов текст визира едно общо основание за допустимост на касационното обжалване, изискващо императивно въпросът от значение за развитието на правото да е едновременно и такъв от значение за точното прилагане на закона. От друга страна, предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата постановки на горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС, би могла да е налице само ако правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, е бил „разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия въпрос”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 10.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 51/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 95 по описа за 2010 г.