2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 10.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 467 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. А. К. от [населено място] против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 223 от 27.03.2012 год., по ч.т.д.№ 150/2012 година, с което е оставена без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба с вх. № 98528/ 03. 11.2011 година.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение и по подробно изложени в обстоятелствената част на същата съображения, свързани с приложението на чл.6, ал.1 ЕКПЧ и чл.121, ал.3 от Конституцията на Р. България, се иска отмяната му и произнасяне по същество на частната касационна жалба.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото обжалване и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274,ал.2, пр.2 пред ВКС прекратителен съдебен акт на друг тричленен състав на същия съд, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, предходният тричленен състав на ВКС се е позовал на императивната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, в редакцията и обнародвана в ДВ бр.100/2010 год., според която не подлежат на последващ въззивния инстанционен контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Следователно обстоятелството, че в случая предмет на предявения иск е установяване недължимост на сумата 1646.95 лв., за която по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение и е образувано изп. д. № 20098490400188 на ЧСИ А. П. с рег.№ 849 на КЧСИ и район на действие – СГС срещу частния жалбоподател, като длъжник, е достатъчно, за да се счете, че по силата на чл.280, ал.2 ГПК решението по същия не подлежи на касационно обжалване, което от своя страна изключва и надлежно възникнало в полза на настоящия частен жалбоподател право на частна касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно. Затова, като е съобразил гореизложеното тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е постановил процесуално законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Необходимо е единствено във вр. с направеното от частния жалбоподател позоваване на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ да се посочи, че разпоредбата наистина гарантира на страните по един възникнал помежду им спор реално право на достъп до съдилищата за произнасяне по техните „граждански права и задължения”, но доколкото на Държавите – членки е предоставен свободен избор на средствата за постигане на тази цел, то само по себе си ограничаването на достъпа до касационен контрол, с оглед цената на предявения иск, създадено изрично от нормите на вътрешното право чрез процесуални правила за осъществяване правораздавателната дейност на съдилищата, не съставлява нарушение на Конвенцията.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, изр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 223 от 27.03.2012 год., по ч.т.д.№ 150/2012 год. На състав на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: