О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
С., 11.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………….………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 614 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3655 от 10.ІV.2012 г. на И. Х. С. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК, против решение № 264 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 21.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 993/2011 г., с което е било изяло потвърдено първоинстанционното решение № 5706 на СГС, ГК, с-в І-11, от 2.ХІІ.2010 г. по т.д. № 3457/07 г. – за отхвърляне на нейния пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответната застрахователна компания [фирма]-С. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.V.2007 г., в размер на сумата от 15 000 лева, както и за отхвърлянето на нейния съединен срещу ответника В. К. А. от С. под условието на евентуалност осъдителен иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за присъждането на обезщетение за същите вреди в размер на горепосочената главница и ведно с лихви върху нея от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касаторката С., вкл. в депозираната молба-уточнение към жалбата й, са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокиран е девод, че въззивната инстанция неправилно била освободила ответната застрахователна компания [фирма]-С. от задължението да изплати застрахователно обезщетение „при положение, че тя /С./ има застраховка „Г. О.”. Поради това се претендира касиране на обжалваното решение изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен прекият иск на касаторката срещу застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., считано от датата на процесното ПТП /22.V.2007 г./ и до окончателното му изплащане, както и да й се присъдят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката И. Хр. С. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по общо пет материално- и процесуалноправни въпроси, „които са от значение за точното прилагане на закона”, както следва:
1/ Дали решаващият съд, съответно контролиращият съд, са задължени да се произнесат с отделен диспозитив по всеки отделен иск, с който са сезирани?
2/ Дали в мотивите към решението следва да бъде извършена оценка на доказателствата, които са представени по всеки един от исковете?
3/ Следва ли застрахователят за бъде освободен от отговорност за щети само защото водачът не е извършил престъпление, когато не е било спорно, че именно със застрахования автомобил е било извършено увреждащото ПТП?
4/ Дали отговорността на застрахователя се ограничава само до случаите, в които, по повод настъпило ПТП, е установено извършването на престъпление?
5/ Следва ли да се прилага ограничително разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ при положение, че съгласно чл. 223, ал. 1 от същия кодекс застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, щом като е налице валиден договор за застраховка „Г. О.”?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на С. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение – на основание чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК вторият ответник по касация /и по евентуално съединения осъдителен иск на С. с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД/ В. К. А. от С. писмено е възразил единствено по основателността на оплакванията в жалбата й за неправилност на атакуваното решение на САС, претендирайки за нейното оставяне без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на И. Хр. С. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанциония съдебен акт за отхвърлянето и на двата субективно съединени /под условието на евентуалност/ осъдителни искове на С. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ответното [фирма]-С. и съответно по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – срещу ответника В. К. А. от С., въззивната инстанция е приела, че – на основание чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК и чл. 78а НК- следва да бъде зачетено влязлото в сила на 5.І.2010 г. решение на наказателния съд за оправдаването на обвиняемия А. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.”а”, предл. 2-ро, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2-ро, във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК. В тази връзка не се констатира релевираният първи процесуалноправен въпрос да е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваното от С. решение /арг. чл. 272 ГПК/. От гледище на сега действащата процесуална уредба на въззивното обжалване в чл. 271 и сл. ГПК не съществуват понятия „решаващ съд” и „контролиращ съд”, понеже както първоинстанционният, така и въззивният съд в равна степен извършват решаваща дейност. Вторият релевиран в изложението към жалбата на С. процесуалноправен въпрос – относно това дали в мотивите към решението следва да бъде извършена оценка на доказателствата, представени по всеки от исковете, се свежда до това допуснато ли е било нарушение на правилото на чл. 236, ал. 2 ГПК. Това обаче е довод в подкрепа на оплакването за допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е касационно отменително основание по смисъла на чл. 281, т.3, предл. 2-ро ГПК, но не и основание за допустимост на касационния контрол. Що се отнася до релевираните от касаторката И. Хр. С. материалноправни въпроси с пор. №№ 3, 4 и 5, те всъщност представляват един общ правен въпрос: дали отговорността на застраховател, който е страна по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, може да бъде ангажирана независимо от това, че застрахованото физическо лице, участвало в ПТП, е било оправдано с влязъл в сила съдебен акт по обвинение виновно да е причинило на трети лица конкретни телесни увреждания, а оттам и неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания, съпътстващи оздравителния процес. В тази връзка е налице задължителна съдебна практика, обективирана т. ІІІ, б. „б” на ППВС № 7/77 г., която е в смисъл, че: „При задължителната застраховка „Г. отговорност” застрахователното събитие е непозволено увреждане”, а с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 47 от 23.VІІ.2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение по т д. № 340/2011 г., приемащо, че решението по чл. 78а НК се включва в обсега на чл. 300 ГПК, това положение е било обосновано с функционалната зависимост на отговорността на застрахователя по риска „гражданска отговорност” на автомобилистите от отговорността на водача на конкретния застрахован автомобил.
В заключение, съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодатеството и обществените условия промени. Извън твърдението си за липса на съдебна практика по релевираните в изложението към жалбата правни въпроси, подателката й С. не е навеждала доводи за това в какъв аспект същите са едновременно и такива от значение за развитието на правото – не само за точното прилагане на закона, а ноторно е, че предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК представлява едно общо /неделимо/ основание за допустимост на касационния контрол. При липсата на конкретни аргументи в насока на това кои закони са непълни, неясни или противоречиви, извършеното в изложението към жалбата позоваване на чл. 223, ал. 1 КЗ е безпредметно, щом като САС, действайки като решаващ съд /а не като контролно-отменителна инстанция/, се е произнесъл по въпроса за отговорността на ответното закстрахователно д-во като страна по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, за което по делото е била представена съответната застрахователна полица.
При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК и при съобразяване на направеното изрично искане за това, ще следва- на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК – на ответната по касация застрахователна компания [фирма]-С. да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 615.50 лв. /шестстотин и петнадесет лева и петдесет стотинки/, тъй като това юридическо лице е било защитавано от своя юрисконсулт Б. В..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 21.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 993/2011 г.
О С Ъ Ж Д А И. Х. С., Е. [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] , НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, А. 3 и 8 ГПК, да заплати на ответната по касация застрахователна компания [фирма] /Е. [ЕГН]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], СУМА в размер на 615.50 лв. /шестстотин и петнадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща юрисконултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2