2
Определение по гр.д. № 573/11 г. на ВКС, І ГО стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 619
гр. София, 19.12. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 573 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Д. Н. Н. срещу решение № 130 от 03.09.2011 г. по гр. д. № 1211/10 г. на Върховен касационен съд ІІ ГО. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за произнасяне по подадената молба за отмяна от друг три или петчленен състав, или пререшаване на спора.
Ответникът по касация Б. Д. В. не взема становище по жалбата.
За да се произнесе, ВКС съобрази следното:
Предмет на частната жалба е решение на ВКС, постановено в производство за отмяна на влязло в сила решение. С решението предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане молбата на Д. Н. за отмяна на определение № 561 от 31.05.2010 г. по гр. д. № 200/09 г. на ВКС ІІ ГО и без уважение молбата за отмяна на решение № 1302 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 906/09 г. на Окръжен съд [населено място].
Частната жалба в частта, с която се обжалва решението по чл. 303 ГПК, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на решение № 1302 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 906/09 г. на Окръжен съд [населено място] е недопустима. В ГПК е предвидена триинстанционна система за разглеждане на гражданските дела. Съгласно приетите правни норми, са предвидени две инстанции за разглеждане на спора по същество – първоинстанционен и въззивен съд и трета, касационна инстанция, за проверка на материално-правната и процесуално-правната законосъобразност на актовете постановени от инстанцията по същество тогава, когато има основание за допускане на касационната жалба до касационно обжалване по реда на чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК. О. производство, регламентирано както с отменения, така и с действащия ГПК, е самостоятелно извънинстанционно производство, уредено като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решения. При наличие на някое от основанията по чл. 303 или 304 ГПК тричленен състав на ВКС отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото, а в случая по чл. 303 ал. 1 т. 4 отменя неправилното решение. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав. В действащия ГПК не е предвидено разглеждане на спорове пред петчленен съдебен състав, а съгласно § 2 ал. 12 и 13 от ПЗР на ГПК, петчленен състав на ВКС разглежда само тези дела, които са образувани по молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения, постъпили до 1 март 2008 г. Следва да се посочи, че в случая няма основание за сезиране на Общото събрание по реда на чл. 292 ГПК така, както се предлага в частната касационна жалба, тъй като по въпроса дали е допустимо обжалване на решение по чл. 303 и сл. ГПК, няма противоречива съдебна практика.
Частната жалба срещу решението на съда в частта, имаща характер на определение, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна на определение № 561 от 31.05.2010 г. по гр. д. № 200/09 г. на ВКС ІІ ГО съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима, тъй като определението е постановено в производство по чл. 288 ГПК което не решава спора между страните по същество. С недопускане на касационен контрол с определението по чл. 288 ГПК настъпва необжалваемостта на решението, затова на отмяна подлежи решението, а не определението по чл. 288 ГПК което не формира сила на пресъдено нещо. Това определение не може да се приравни на определенията, които подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Съдебната практика приравнява към решенията формиращи сила на пресъдено нещо и тези определения, с които се разрешава правен спор свързан с предмета на съдебното производство. Такива са например определенията по чл. 409 ГПК, по чл. 521 ГПК и др. За разлика от тях, с определението по чл. 288 ГПК съдът не разрешава спор по предмета на делото, а извършва селектиране на касационните жалби и съдържа произнасяне единствено по процесуален въпрос – налице ли са предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане до касация на обжалваното съдебно решение. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата в допустимата и част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Останалите доводи, които се поддържат са по съществото на спора и не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на Д. Н. Н. срещу решение № 130 от 03.09.2011 г. по гр. д. № 1211/10 г. на Върховен касационен съд ІІ ГО.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130 от 03.09.2011 г. по гр. д. № 1211/10 г. на Върховен касационен съд ІІ ГО в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата на Д. Н. Н. за отмяна на определение № 561 от 31.05.2010 г. по гр. д. № 200/09 г. на ВКС ІІ ГО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: