О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
гр. София, 22.07.2011година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело № 433 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на пълномощника на изпълнителния директор на [фирма]-гр. С., срещу определение №114/27.01.2011 г. по възз. ч. гр.д.№120/10 на Софийски апелативен съд , с което е уважена по реда на чл.192 ал.4 ГПК/отм./ молбата на процесуалните пълномощници на М. Х. В. за изменение на решение № 659 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 120/2010 г. на САС в частта за разноските като [фирма]-гр. С. е осъдено да заплати на М. Х. В. още 7000 лева, представляващи начислен ДДС върху присъдените със самото първоначално решение на САС 35 000 лева-договорен и заплатен адв. хонорар и е оставена без уважение молбата на [фирма]-гр. С. в насока намаляване на присъдените разноски до размера на 17 500 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.Позовава се на чл.64 ал.1 ГПК/отм./ , съгласно която разпоредба се дължат като разноски възнаграждението за един адвокат, а в случая така договореното възнаграждение е било за двама адвокати, поради което се дължи само половината от така договорената сума или 17 500 лева. Върху тази сума не следва да се начислява данък добавена стойност/ДДС/ , доколкото не се доказва регистрация по ДДС на адвоката-пълномощник на М. Х. В..
Ответникът по частната жалба счита същата за неоснователна, доколкото страна по договора за правна помощ е само един адвокат, който факт не се променя от вписването в самото пълномощно на двама процесуални пълномощници-адвокати. Представени са съответните писмени доказателства за регистрация по ДДС на пълномощника на М. В., който се явява и довереник по договора за правна помощ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение, с което е изменено решение № 659 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 120/2010 г. на САС в частта за разноските като [фирма]-гр. С. е осъдено да заплати на М. Х. В. още 7000 лева, представляващи начислен ДДС върху присъдените със самото първоначално решение на САС 35 000 лева-договорен и заплатен адв. хонорар, съставът на САС се е позовал на съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие сключен на 08.04.2010 г. между М. Х. В. като доверител и адв. М.Б. от САК като довереник и писмените доказателства относно реалното плащане на договореното възнаграждение и данните за регистрация на адвоката-пълномощник по ЗДДС.
Нстоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. намира , че от съдържанието на договор за правна защита и съдействие сключен на 08.04.2010 г. между М. Х. В. като доверител и адв. М.Б. от следва, че така договореният размер на адвокатското възнаграждение се отнася само за един адвокат, който е страна по договора със страната, която ще представлява. Обстоятелството, че в пълномощното пред съда фигурира още един процесуален представител не обосновава обратния извод, че се касае за договорено възнаграждение за двама адвокати. Самото плащане на така договореното възнаграждение от страната на довереника се установява от приложените и приети фактури и фискални бонове. Ето защо и на основание разпоредбата на чл.64 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с ал.2 договореният размер на адвокатското възнаграждение се дължи от ищеца, чийто иск е отхвърлен изцяло в пълен размер.
Върху сумата се дължи и ДДС, съгласно представените заявление за регистрация по ДДС в ТД на НАП , заверено извлечение от търговските книги ИН по ЗДДС и справка за регистрация по ЗДДС изд. от НАП и съобразно разпоредбата на чл. 3 ал.2 във връзка с параграф 50 ал.2 от ЗДДС, който възлиза в размер на 7000 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд намира обжалваното определение на САС за законосъобразно, с оглед което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №114/27.01.2011 г. по възз. ч. гр.д.№120/10 на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.