О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3207 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 14627 от 19.V.2015 г. на велинградското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 2693 на Пловдивския ОС, ГК, от 20.ІV.2015 г., постановено по гр. дело № 3632/2014 г., с което е била оставена без уважение молба на този търговец с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК за допълване на постановеното по това дело въззивно решение № 222/4.ІІ.2015 г. с присъждане – на основание чл. 8 1-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – на разноски за въззивното пр-во в размер на сумата от 2 000 лв. в тежест на въззивника [фирма]-гр. Пловдив. Инвокиран е довод, че от приложеният още към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие било видно извършеното заплащане в брой на сума в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева): „за правна помощ и процесуално представителство пред второинстанционния съд, а именно – пред Окръжен съд [населено място].”
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение на въззивния съд по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира отменяването му и
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-гр. Пловдив писмено е възразило чрез своя юрисконсулт по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, частната жалба на велинградското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Производството пред Пловдивския ОС, ГК, ІХ-и с-в, по гр. дело № 3632/2014 г. е било образувано по въззивна жалба на [фирма]-гр. Пловдив срещу първоинстанционното решение № 3650/9.Х.2014 г. на РС-Пловдив, ГК, VІІ-и с-в, по гр. дело № 3258/2014 г., с което това д-во е било осъдено – на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД – да заплати на велинградското [фирма] сума в размер на 12 636.23 лв., представляваща платена от последното без основание за това стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 11.VІ.2013 г. – 15.VІІІ.2013 г. по две данъчни фактури, издадени на 3.ХІІ.2013 г., както и направените по делото разноски в размер общо на 2 505.50 лв., от която сума 505.50 лв. за платена държавна такса и разликата от 2 000 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение.
За да отхвърли молбата на търговеца настоящ частен жалбоподател с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК въззивната инстанция е приела – въз основа на данните по делото, че липсват доказателства адвокатски хонорар в същия размер /от 2 000 лв./ да е бил изплатен за осъществяване на процесуално представителство на велинградското [фирма] в пр-вото пред по-горния Пловдивски окръжен съд.
С оглед изложеното правно несъстоятелно в тази връзка се явява базисното твърдение на д-вота настоящ частен жалбоподател и ищец в първоинстанционното пр-во пред РС-Пловдив, че „още в отговора си по чл. 131 ГПК”, то било представило доказателства за платен адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство, вкл. във второинстанционното производство пред Пловдивския ОС. Напротив: единственото доказателство, приложено към исковата молба на [фирма]-Велинград /а не към отговор на същата по чл. 131 ГПК, както всъщност изцяло погрешно се поддържа в частната жалба/ е бил Договор за правна помощ и съдействие от дата 28 януари 2014 г., в текста на чиито чл. ІІІ изрично е било посочено, че сума в размер на 2 000 лв. е договореното възнаграждение „за правна консултация и процесуално представителство в съдебното производство пред първоинстанционния съд”, както и че същият хонорар изцяло е бил внесен и изплатен на адвоката в брой при подписване на настоящия договор.
Като е съобразил горните данни по делото и, в частност, липсата на каквито и да е доказателства за реално извършени от настоящия частен жалбоподател разноски за платен адвокатски хонорар в същия размер, както за пр-вото пред първостепенния съд, Пловдивският ОС е постановил правилно /законосъобразно и обосновано/ определение в пр-вото по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, което ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение № 2693 на Пловдивския окръжен съд, ГК, ІХ.и с-в, от 20.ІV.2015 г., постановено по гр. дело №3632/2014 г
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч т. д. № 3207 по описа за 2015 г.