О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
[населено място], 28.09.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1066/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на К. Ц. К. от [населено място] , чрез адв. Н. срещу решение №1397 от 29.07.2011г., постановено по гр.д. № 534/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, седми състав, в частта, с която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди в размер на 54 000 лв., както и в частта за разноските. Развити са доводи за нарушение на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, за явна несправедливост на определеното обезщетение, несъобразяване с лимита по застраховката “Гражданска отговорност”, за необоснованост на извода на съда по същество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на противоречива съдебна практика при прилагането на чл.52 ЗЗД, че в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се прилагат точно, за правилно прилагане на събраните по делото доказателства, което би довело до развитие на правото, подробно се коментират фактите на получените травматични увреждания, за проведеното лечение и протичането на възстановителния период, поддържа се, че единствено виновен за ПТП е водача на “Мерцедес В.”, който не е спрял на знака “ STOP”, за несъобразяване на размера на обезщетението с Наредбата за застраховането и определените в нея лимити за застраховка “Гражданска отговорност”.
В отговор на касационната жалба ЗК [фирма] се поддържа становище, че решението на САС е правилно и законосъобразно, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания. Не е направено искане за присъждане на разноски по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд, което подлежи на касационен контрол.
Касаторът е посочил въпрос разрешен с обжалваното решение – за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението, но не са налице допълнителните предпоставки на закона – противоречие на решението с практика на съдилищата. Въззивният съд се е съобразил с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. Съдът, при определяне на размера на обезщетението, е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти.
Не е налице посочено от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването само на закона / чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ не е достатъчно за да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната му част. Отделно от това не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Доколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата се съобразяват с конкретните вреди, времето на протичане на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания, моралните страдания и др., какъвто е и конкретния случая.
Вторият изложен от жалбоподателите правен въпрос за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е релевантен за делото, тъй като законът дава възможност на съда да намали обезщетението, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Този материалноправен въпрос въззивният съд е разрешил, като по изложените съображения, е приел принос на пострадалия 1/3 от определеното обезщетение за ищеца от 39 000 лв., намалил е сумата от 13 000лв., оставил е в сила решението в уважената част на иска за 26 000лв., и е потвърдил решението в отхвърлителната му част до претендирания размер от 80 000 лв. В случая обаче касаторът, като се позовава на неправилно приложение на материалния закон и противоречивото му разрешаване от съдилищата, не сочи противоречива съдебна практика, т.е. не е обоснован втория от критериите по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, основание за недопускане на възвиното решение до касационно обжалване.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че разрешените от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, без да излагат съображения затова. По приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има трайноустановена съдебна практика, която не се налага да се променя, законовата разпоредба е ясна и не се налага тълкуването й, а въпросите за съпричиняването на пострадалия и за размера на обезщетението за неимуществени вреди, са винаги специфични с оглед данните по конкретното дело, обуславят решаващата воля на съда, който разглежда спора и нямат значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за присъдените в полза на ответника разноски. Касаторът не е посочил нито едно от основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В заключение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на релевираното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова съставът на ВКС, ТК първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1397/29.07.2011г., постановено по в.гр. дело №534/2011 г. Софийския апелативен съд, гражданска колегия, седми състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: