О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
гр. София, 29.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2053 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу определение № 920/17.04.2014 г. по ч.гр.д. №539/2014 на Софийски апелативен съд, ГК, В ЧАСТТА с която е потвърдено разпореждане от 17.01.2013 г. г. по гр.д. №11876/2013 г. на СГС,VІ-8 с-в в частта за връщане на ИМ по установителелния иск, предявен с нея с предмет установяване,че ответникът [фирма] като заложен кредитор по ЗОЗ е продал заложените по този ред вещи/животни/ на стойност по-ниска от действителата продажна цена на последните.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не изпраща отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение в частта , с която е потвърдено разпореждане от 17.01.2013 г. г. по гр.д. №11876/2013 г. на СГС,VІ-8 с-в в частта за връщане на ИМ по установителелния иск, предявен с нея, с предмет установяване, че ответникът [фирма] като заложен кредитор по ЗОЗ е продал заложените по този ред вещи/животни/ на стойност по-ниска от действителата им продажна цена, съставът на въззивния съд се е позовал на разпоредбата на чл. 124 ал.4, предложение второ ГПК, според която иск за установяване на факти с правно значение се допуска единствено в изрично предвидените от закона случаи. Със същото определение в необжаланата му част, съставът на САС е приел, че искът за установяване на несъществуването на вземане на заложния кредитор срещу ищеца, с оглед продажбата по реда на ЗОЗ на заложеното имущество на цени по ниски от действтелната им пазарна стойност е допустим.
В изложението по чл.284 ал.3 ,т.1 ГПК не се формулира правен въпрос обуславящ изхода по спора, а се сочи противоречие с решение на ВКС по приложението на чл.37 от ЗОЗ.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. Липсата на зададен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос от значение за изхода по спора е пречка за допускане до касационно обжалване, доколкото ВКС няма задължение по своя инициатива да извлича и формулира такива въпроси от оплакванията за незаконосъобразност на жалбоподателя, тъй като това би било в несъответствие с принципа на диспозитивното начало и равнопоставеност на страните в гражданския процес. Ето защо, след като в случая от страна на жалбоподателя липсват формулирани правни въпроси в изожението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК, то няма как да се извърши преценка за допускане до касация, което само по себе си е и пречка за това. От друга страна, с оглед правна яснота, съставът на ВКС констатира , че липсва противоречие на обжалваното определение, с кото съдът се е произнесъл по чисто процесуалния въпрос за допустимост на установителен иск за факт, с оглед пречките по чл.124 ал.4, предл.2 ГПК, с посоченото решение на ВКС № №40/13.04.2011 по т.д. №448/2010 на ТК,ІІ т.о./, което касае изцяло основателността на осъдителен иск, с глед приложението на материалния закон-чл.37 ЗОЗ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №920/17.04..2014 г. по ч.гр.д. №539/2014 на Софийски апелативен съд, ГК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.