3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
[населено място], 3.05. 2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 62 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. А. от [населено място], подадена чрез адвокат Р. Т. срещу въззивно решение № 493 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 732/2011 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 959 от 10.08.2011 г. по гр.д. № 1366/2011 г. на Районен съд, [населено място] в частта му, с която упражняването на родителските права спрямо малолетните деца П. М. А., родена на 5.07.2001 г. и М. М. А., [дата на раждане] е предоставено на майката В. Г. П., е определен режим на лични отношения между бащата и децата и жалбоподателят е осъден да заплати направените разноски по делото и държавна такса.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е неправилно, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Не е посочено нито едно от съдържащите се в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване – хипотезите на т. 1 – 3, а изведеният правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на делото е съобразен ли е интересът на децата при предоставяне упражняването на родителските права на майката Не е посочена и не е представена съдебна практика за противоречиво решавани въпроси, свързани с предмета на делото, нито задължителна практика, с която въззивния съд не се е съобразил при постановяване на решението.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата чрез адвокат Д. В. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения по основателността на касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира, че същата е допустима..
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът кой от родителите ще се грижи по-добре за децата с оглед техния интерес, следва да бъде решен в полза на майката, която след завръщането си в България през 2009 г. е предприела действия за връщане на децата в семейството, докато бащата не е взел такива мерки, същата има постоянна работа и доходи и макар да работи на смени и в друго населено място, живее заедно с баща си, който също би могъл да й оказва помощ при отглеждането на децата. Изложил е съображения, че заявеното от детето П. желание заедно с брат й да живеят при баща си, което е застъпено и в социалните доклади не може да бъде водещо при преценката на който от родителите да се предостави упражняването на родителските права. Приел е, че отчуждението на децата от майката е в резултат на установения начин на отглеждане и възпитание / което води до прекъсване на връзката майка-дете/ , така и на изградения у тях негативен образ на майката будещ нежелание, дори и страх да живеят с нея, поради което за тяхното нормално емоционално, психическо и физическо развитие е необходимо да се възстанови нормалната връзка между децата и майката. Пълното изолиране на майката и изградената негативна нагласа по отношение на майката е резултат от поведението на бабата по бащина линия, която ги отглежда до настоящия момент. Приел е с оглед установеното, че бащата пътува по работа до Италия, то предоставянето нему на родителските права ще доведе до фактическото упражняване на грижите на бабата, което ще затрудни възстановяване на връзката между майката и децата.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е посочено такова основание в една от трите хипотези на закона. Р. от жалбоподателя въпрос относно задължението на съда при предоставяне упражняването на родителските права водещ да бъде интересът на децата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като въззивният съд е изложил своите съображения защо счита, че в интерес на малолетните деца е упражяването на родителските права да бъде предоставено на майката. В случая даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в съответствие с установеното в задължителната практика в Постановление № 1 от 12.ХІ.1974 г. по гр.д. № 3/74г, Пленум на ВС, че водещо начало следва да бъде интересът на децата. Останалите оплаквания свързани с евентуално допуснато от съда съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствения материал и необоснованост на решението, биха били основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 493 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 732/2011 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: