Р. по т.д. 277/11 ВКС, Второ т.о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№619
гр. София,04.10.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №277/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/-гр.С. чрез директора на Районна здравноосигурителна каса/ Р./-Шумен срещу решение №206/ 02.12.2010 г.на Варненски апелативен съд по т.д. №441/2010 г., с което е потвърдено решение №54/17.05.2010 г. на Шуменски окръжен съд постановено по т.д.№318/09 по описа на съда, с което са уважени исковете на [фирма]- [населено място] срещу касатора за сумата от 26 850 лева- възнаграждение за проведена химиотерапия за лечение на 179 броя пациенти за периода: м. март 2008 г., по клинична пътека № 298 „ Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори на лица над 18 години”, съгласно индивидуален договор / ИД/ №270306 сключен между страните на 12.03.2008 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане и разноски.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се претендира неговата отмяна на основание чл.281 ,т.3 от ГПК като вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр.Шумен като правоприемник в хода на процеса на ищеца [фирма]- [населено място] изразява становище в насока нейната недопустимост, респ. неоснователност .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е налице сключен на 12.03.2008 г. индивидуален договор/ ИД/ №270306 по клинична пътека №298 „ Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори на лица над 18 години”. По силата на този договор ищецът се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по нормативно определени здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, срещу задължението на последния да ги заплати. На базата на приложените по делото и приета от съда отчетна медицинска документация и на изготвеното въз основа на нея и прието заключение на вещото лице по медицинската експертиза пред първата инстанция, решаващият спора състав на въззивния съд е счел, че документацията установява извършването на съответните дейности по клиничната пътека, които подлежат на заплащане от здравната каса. По отношение на възражението на ответника-касатор, че в отчетната документация следва да се представи и фиш за приложение на съответното лечебно средство и/или консумативи и то в новата форма с допълнителна графа с посочване на наименование на лекарствения продукт и дозировка, съдът е счел, че доколкото този нов изменен с решение на УС на НЗОК образец за фиш е изпратен на ищеца от ответника , едва с писмо от м. април 2008 г., т.е. след отчетния период, то ищецът е действал добросъвестно, съобразно договора, доколкото при отчитането на използваните медикаменти по клиничната пътека е използвал предходната форма на фиша, съгласно с уговорката в. чл.208 от индивидуалния договор.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, този за отчитането на използваните лекарства по клиничните пътеки по индивидуалните договори с НЗОК.
Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като, съгласно ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика за наличието на каквато, данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбите на Раздел Трети от Наредба №34 за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхавата на задължителното здравно осигуряване от 25.11.2005 г. са ясни и недвусмислени и не се нуждаят от тълкуване.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №206/ 02.12.2010 г.на Варненски апелативен съд по т.д. №441/2010 г..
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/-гр.С. да заплати на [фирма]-гр.Шумен сумата от 740 лева разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.